Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 61

Мина миг, преди лелка Игнасия да се оправи от обърканите чувства, които я обзеха. Тя беше наследила доста индианска кръв, но не се разкрещя. Не, макар и тръпнейки от ярост, тя пристъпи до кошчето, където държеше дървата си, дигна едно по-едро, премери го на тежина, пусна го и вдигна друго. После бавно се обърна към Големия Джо Портаджи. Първият удар попадна в рамото и го свали от стола.

— Свиньо! — изписка лелка Игнасия, — Шкембе мръсно! Марш навън в тинята!

Джо се изтърколи на пода. Следващият удар остави кален отпечатък върху седалището на панталона му. От този момент Големия Джо взе бързо да се събужда.

— Хъ? — рече той. — Какво става бе? Какво има?

— Ще ти кажа аз какво има! — пищеше тя и като отвори широко вратата, дотича пак до него. Големия Джо залитна под ударите. Дървото го удряше по гърба, раменете и главата. Той изтича през вратата, като пазеше главата си с ръце.

— Недей ма! — молеше се той. — Недей ме удря ма! Какво ти е станало?

Като гневен стършел побеснялата жена го следваше чак до градинската врата и оттам по калната улица. Яростта й беше ужасна. Тя го подгони по улицата и все още го биеше. — Ей! — викна той. — Стига вече!

Той я сграбчи, а тя се бореше да освободи ръцете си, за да продължи да го бие.

— Ах ти, голямо, мръсно шкембе! — викаше тя. — Ти, вол с вол!

Ако я пуснеше, тя щеше още да го удря, затова той я притисна здраво. И както стоеше така, любовта осени Големия Джо Портаджи. Тя запя в главата му, зарева през тялото му като пролетен поток, разтърси го, както тропическа буря разтърсва палмовите горички, за миг той я хвана още по-здраво и изчака, докато гневът й притихна.

През нощта в Монтерей един полицай на мотоциклет винаги обикаля улиците, за да следи добрите работи да не отиват на лошо. Джейк Лейк обикаляше тази нощ и мушамата му блестеше матово като базалт. Той беше нещастен и уморен. По павираните улици все още се търпеше, но част от неговата обиколка минаваше през калните улички на Тортила Флет и там колелата на мотора пръскаха наоколо отвратителна рядка кал. Малкият му фар едва светеше. Моторът кашляше с усилие.

Изведнъж Джейк Лейк извика от учудване и спря машината.

— Какво е това? Това пък какво е, по дяволите! Големия Джо изви врат.

— О, ти ли си, Джейк! Слушай, Джейк, ако и без това ще ни водиш в затвора, не ще ли изчакаш само минутка?

Полицаят обърна мотора.

— Махайте се от улицата! — нареди той. — Някой ще мине и ще ви прегази!

Моторът му изрева в калта и мъждукащата светлина на фара изчезна зад ъгъла. Дъждът кротко ръмеше по дърветата на Тортила Флет.

12

КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ ПОМОГНАХА НА ПИРАТА ДА СПАЗИ СВОЯ ОБЕТ И КАК КУЧЕТАТА НА ПИРАТА ВИДЯХА КАТО НАГРАДА ЗА ЗАСЛУГИТЕ СИ ЕДНА ИСТИНСКА СВЯТА ГЛЕДКА

Всеки следобед Пирата буташе своята празна количка по нанагорнището и я прибираше в двора на Дани. Той я опираше на оградата и я завиваше с чувал, а после заравяше брадвата си в земята, защото, както всеки знае, от пръстта стоманата става още по-твърда. Накрая той влизаше в къщата, бръкваше в чантата, която висеше на канап около врата му, изваждаше всекидневния четвърт долар и го даваше на Дани. Тогава Дани, Пирата и всички други приятели, които се случеха да бъдат в къщи, влизаха тържествено в спалнята, газейки по завивките, които се търкаляха по пода. Докато паисаносите гледаха, Дани бъркаше под възглавницата си, вадеше платнената чанта и пускаше вътре новия четвъртак. Така правеха те от дълго време.