Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 63

— Така! — каза той. — Така-а-а! Пирата почна да плаче, Дани го прегърна през рамо.

— Не плачи, приятелче! — каза той зловещо. — Ти пак ще получиш парите.

Паисаносите мълчаливо излязоха от стаята. Дани отиде на двора, намери един тежък боров прът, дълъг около метър, и го прегъна, за да опита здравината му. Пабло влезе в кухнята и донесе една старинна отварачка на консерви със страшно острие. Джизъс Мария измъкна изпод къщата счупена дръжка от мотика. Пирата ги гледаше изумен. Те всички се върнаха в къщата и мълчаливо седнаха.

Пирата посочи с палец надолу, към хълма.

— Той ли е? — попита той.

Дани бавно кимна. Очите му бяха забулени и безпощадни. Брадичката му стърчеше навън и както си седеше в стола, цялото му тяло се гънеше като гърмяща змия, която се готви да скочи и да ухапе.

Пирата отиде в двора и изкопа брадвата си.

Дълго време стояха те в къщата. Не се произнасяха никакви думи, но вълната на студения им гняв плискаше и се надигаше в стаята. В къщата цареше същото чувство, което човек изпитва върху скала, когато фитилът вече гори и наближава динамита.

Следобедът погасна, слънцето се скри зад хълма. Цялата Тортила Флет изглеждаше спотаена и очакваща.

Те чуха стъпките му по улицата и ръцете им стиснаха оръжията. Джо Портаджи несигурно пресече верандата и влезе през предния вход. Той носеше галон вино в ръка. Погледът му смутено премина по лицата на другите, но приятелите стояха безмълвни и не го гледаха в очите.

— Здрасти! — поздрави Големия Джо.

— Здрасти! — отвърна Дани. Той стана и мързеливо се протегна. Не погледна Големия Джо и тръгна към него не направо, а под ъгъл, сякаш искаше да се разминат. Когато двамата се изравниха, той удари с бързината на пепелянка. Тоягата хлопна право по темето на Големия Джо и той се свлече в пълно безсъзнание.

Дани замислено извади от джоба си кожена връв и върза ръцете на Големия Джо.

— А сега, вода! — заповяда той.

Пабло изля една кофа вода върху лицето на Големия Джо. Той извърна глава и изви врат като пиле, после отвори очи и замаяно изгледа приятелите си. Те изобщо не му говореха. Дани премери разстоянието грижливо, като играч на голф, който цели топката. Тоягата размаза рамото на Големия Джо. Тогава приятелите се заеха с работата си, съвсем студено и методично. Джизъс Мария подхвана краката, Дани — раменете и гърдите. Големия Джо виеше и се мяташе по пода. Те наложиха цялото му тяло от шията до долу. Всеки удар намираше ново място и оставяше следа. Писъците позаглъхнаха. Пирата стоеше безпомощно/ настрана и държеше брадвата си.

Най-после, когато цялото му тяло отпред беше станало една голяма синина, те спряха. Пабло коленичи до главата му с отварачката за консерви в ръка. Пайлън свали обущата на Портаджи и пак вдигна тоягата си.

Тогава Големия Джо заврещя от ужас.

— Закопах я пред входната врата! — извика той. — За бога, само не ме убивайте!

Дани и Пайлън излязоха пред входната врата и след няколко минути се върнаха. Носеха платнената чанта.

— Колко взе? — попита Дани. В гласа му нямаше никаква интонация.