Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 64

— Само четири, кълна се в бога! Взех само четири и ще си ги отработя и ще ги върна!

Дани се наведе, хвана го за раменете и го обърна по очи. Тогава приятелите продължиха работата си по гърба му със същата безмилостна точност. Виковете отслабваха, но те спряха да налагат едва когато Големия Джо изпадна в несвяст! Тогава Пайлън разкъса синята му риза и оголи подутия месест гръб, С отварачката за консерви изкусно гравира гърба, така че-от всяка драскотина да изтече съвсем малко кръв. Пабло му донесе солта и му помогна да я натрият из целия гръб. Накрая Дани зави с одеяло безчувственото тяло.

— Смятам, че ще бъде вече честен — каза Дани..

— Нека да преброим парите — предложи Пайлън. — Отдавна не сме ги броили.

Те отвориха галона с вино, който Големия Джо беше донесъл, и напълниха бурканите, защото бяха уморени от работа, а гневът им вече бе изчерпан.

Тогава преброиха четвъртаците, като ги трупаха на купчини по десет. Преброиха ги отново, възбудени.

— Пирате! — викна Дани. — Те са станали хиляда и седем! Твоят час удари! Дойде денят, в който ти ще купиш твоя свещник за свети Франциск.

Този ден беше прекалено бурен за Пирата. Той отиде в ъгъла при кучетата, положи глава върху гърба на Пухчо и се разтресе от истерични ридания. Кучетата смутено се раздвижиха, облизваха ушите му и опираха носове в главата му; само Пухчо разбираше, че е чест за него да бъде избраният, затова лежеше спокойно и душеше гъстите косми по врата на Пирата.

Дани прибра всичките пари в чантата, а чантата — обратно под възглавницата.

Тогава Големия Джо дойде на себе си и изстена, защото солта на гърба му бе почнала да действува. Паисаносите не му обръщаха внимание, докато накрая Джизъс Мария, тази жертва на човечността, развърза ръцете на Големия Джо и му подаде буркан.

— Дори враговете на нашия Спасител са облекчавали малко мъките му — извини се той.

Тази постъпка прекрати наказанието. Приятелите с нежност се надвесиха над Големия Джо. Те го сложиха на леглото на Дани и измиха солта от раните му. Поставиха кърпа със студена вода на челото му и се грижеха неговият буркан да е винаги пълен с вино. Големия Джо охкаше, щом го докоснеха някъде. Неговият морал едва ли беше се променил, но със сигурността на пророчество можеше да се каже, че той никога вече нямаше да краде от паисаносите в къщата на Дани.

Истеричният припадък на Пирата премина. Той отпи от виното си и лицето му заблестя от радост, докато слушаше плановете, които Дани гласеше за него.

— Ако занесем всичките тия пари в града, в банката, те ще помислят, че сме ги откраднали от някой автомат. Затуй трябва да ги занесем на отец Рамон и да му кажем всичко. Тогава той ще купи златен свещник и ще го благослови, и Пирата ще влезе в църква. Може в неделя отец Рамон да каже две думи и за него. Пирата трябва да е там, за да чуе.

Пайлън с отвращение погледна мръсните, дрипави дрехи на Пирата.

— Утре — каза той твърдо — трябва да вземеш седемте четвъртака, дето са над хилядата, и да си купиш прилични дрехи. Тия може да вървят за всеки ден, но за такъв един случай като тоя не можеш да влезеш в черква мръсен като плъх в канал. Това оскърбява и твоите приятели.