Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 59

Всички приятели тържествено кимаха с глави.

— Какво ще правиш сега? — попита Джизъс Мария, който пръв беше открил ефрейтора.

— Ще се върна в Мексико — каза ефрейторът. — По душа аз съм войник. Може би ако продължавам редовно да си смазвам пушката, някой ден аз самият ще стана офицер. Кой знае?

Шестимата приятели го погледнаха възхитени. Те бяха горди, че познават такъв човек.

11

КАК ПРИ НАЙ-НЕБЛАГОПРИЯТНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ЛЮБОВТА ОСЕНИ ГОЛЕМИЯ ДЖО ПОРТАДЖИ

За Големия Джо Портаджи да изпитва любов значеше да върши любов. Ето историята на една от неговите любови.

В Монтерей валеше; от високите борове целия ден капеше вода. Паисаносите от Тортила Флет не излизаха от домовете си и от всеки комин се дигаше на синкави стълбове пушек от накладени борови дървета, така че въздухът ухаеше на чисто и свежо.

В пет часа следобед дъждът спря за няколко минути и Големия Джо Портаджи, който беше прекарал по-голямата част от деня под една лодка на плажа, изскочи и тръгна нагоре към къщата на Дани. Беше премръзнал и изгладнял.

Едва бе стигнал покрайнините на Тортила Флет, когато небесата рукнаха отново и заваля като из ведро. За миг Големия Джо бе измокрен до кости. Той изтича в най-близката къща, за да се подслони от дъжда, и това беше къщата на лелка Игнасия.

Тази дама беше на четиридесет и пет години, дългогодишна вдовица с мъничко състояние. Обикновено тя беше намръщена и сурова, защото във вените й течеше повече индианска кръв, отколкото се считаше за прилично в Тортила Флет.

Когато Големия Джо влезе, тя току-що беше отворила галон с червено вино и се готвеше да посвети една чаша от него на стомаха си. Нейният опит да прибере шишето под стола излезе безуспешен. Големия Джо стоеше на вратата и от него по пода се сцеждаше вода.

— Влез и се подсуши — каза лелка Игнасия. Големия Джо гледаше шишето, както куче гледа хлебарка. Той влезе в стаята. Дъждът беснееше по покрива. Лелка Игнасия разрови жарта в печката.

— Ще пийнеш ли чаша вино?

— Да — каза Големия Джо. Преди още да привърши първата чаша, очите на Големия Джо отново се заковаха на шишето. Той изпи три чаши, преди да благоволи да промълви думица и преди да изчезне вълчият блясък от очите му.

Лелка Игнасия отписа шишето с виното. Тя също взе да пие заедно с Джо като единствено средство да запази поне малко от виното за себе си. Едва като напълни четвъртата му чаша, Големия Джо се отпусна и се отдаде на насладата си.

— Това вино не е от Торели — каза той.

— Не. Взех го от една италианка, моя приятелка. — Тя наля следващата чаша.

Ранната вечер настъпи. Лелка Игнасия запали газена лампа и сложи малко дърва в огъня. Щом като е било писано виното да бъде изпито, то ще бъде изпито — помисли си тя. Очите й критично обшариха и одобриха едрата снага на Големия Джо Портаджи. Тя почувствува в гърдите си топлота.

— Ти си работил цял ден на дъжда, бедничкият! — каза тя. — Хайде, съблечи си сакото и го сложи да съхне!

Големия Джо рядко лъжеше. Неговият ум не можеше да работи достатъчно бързо.