Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 58

Големия Джо Портаджи стоеше буден, което показваше колко много го е очаровала историята за ефрейтора. Той отиде до щайгата и погледна вътре.

— Ти ще станеш генерал — каза той. И после: — Хей! Я гледайте! Това бебе мърда много особено!

Приятелите се струпаха около него. Спазмите бяха вече почнали. Малките крачета ритаха надолу, а след това се изпъваха. Ръчичките безпомощно се помъчиха да хванат нещо, после бебето се изви и потрепера.

— Доктор! — викна Дани. — Да викаме доктор! Но и той, и всички други знаеха, че няма смисъл да викат никого. Настъпващата смърт носи мантия, която никой не може да сбърка. Докато те гледаха, бебето се вцепени и борбата свърши. Устата му зина, Бебето беше мъртво. Дани кротко покри щайгата с одеялото. Ефрейторът стоеше съвсем изправен и се взираше пред себе си толкова поразен, че не можеше нито да говори, нито да мисли.

Джизъс Мария положи ръка на рамото му и го заведе до един стол.

— Ти си съвсем млад — каза той, — Ще имаш още много бебета.

Ефрейторът изохка:

— Та то е мъртво сега! И никога няма да стане генерал с колан и сабя!

В очите на приятелите имаше сълзи. В ъгъла кучетата отчаяно квичаха. Пирата беше заровил голямата си глава в козината на сеньор Алек Томпсън.

С мек глас, който звучеше почти като благословия, Пайлън каза:

— Сега ти сам трябва да убиеш този капитан. Ние ценим твоя благороден план за отмъщение, но той е вече остарял и ти трябва сам да отмъстиш. Стига да можем, ще ти помогнем и ние.

Ефрейторът обърна към Пайлън неразбиращ поглед.

— Да отмъстя? — попита той. — Да убия капитана? Какво говориш ти?

— Твоят план беше съвсем ясен — каза Пайлън. — Бебето щеше да порасне и да стане генерал; и след време то щеше да намери този капитан и да го убие в бавни мъки. Това беше добър план. Чакаш дълго време и след това нанасяш удара! Ние, твоите приятели, напълно го одобряваме.

Ефрейторът с изумление загледа Пайлън.

— Какво е пък това? — рече той. — Аз нямам нищо общо с този капитан. Той е капитан.

Приятелите пристъпиха напред. Пайлън изкрещя:

— Тогава защо е била цялата тази работа? Защо е трябвало бебето да става генерал?

Ефрейторът изглеждаше малко смутен.

— Ами че дълг на всеки баща е да иска за детето си нещо хубаво! Аз исках Мануел да е по-щастлив от мене.. — И това е всичко? — извика Дани.

— Вижте какво! — каза ефрейторът. — Моята жена беше хубава и не беше някаква курва. Тя беше добра жена и този капитан я взе. Той имаше малки пагони и малък колан, а сабята му беше само посребрена. Помислете си — каза ефрейторът и разпери ръце, — щом този капитан с малки пагони и малък колан може да ми вземе жената, какво би могъл да вземе един генерал с голям колан и златна сабя!

Настъпи дълго мълчание, през което Дани, Пайлън, Пабло, Джизъс Мария, Пирата и Големия Джо Портаджи размисляха над този възглед. И когато го премислиха, зачакаха Дани да се изкаже.

— Жалко е — каза Дани най-после, — че толкова малко родители вземат тъй присърце щастието на децата си. Сега на нас ни е мъчно повече от всякога, че бебето си отиде. Какъв ли щастлив живот го очакваше с баща като тебе!