Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 57

Пирата прошепна: „Ти ще станеш генерал“ и се запита дали същият метод би могъл да се приложи и към кучетата.

— Бебето е много болно — каза Дани. — Трябва да го държим на топло.

Те се върнаха по местата си.

— И тъй, твоята жена е в Мексико? — подхвърли Пайлън.

Ефрейторът набърчи чело, замисли се за малко и после се усмихна светло.

— Аз ще ви кажа за нея. Това не е нещо, което се казва на непознати, но вие сте ми приятели. Аз бях войник в Чихуахуа и бях прилежен и чист, и редовно си смазвах пушката и затова станах ефрейтор. И тогава се ожених за едно хубаво момиче. Не знам дали тя не се ожени за мене заради нашивката на пагона, но беше много хубава и млада. Очите й светеха, имаше хубави бели зъби, а косата й беше дълга и лъскава. И така съвсем скоро се роди бебето.

— Това е хубаво — каза Дани. — Ще ми се да съм на твое място. Няма нищо по-хубаво от едно бебе.

— Да — потвърди ефрейторът. — Аз бях щастлив. Но ето че отидохме да кръстим бебето, а аз носех колан, макар че не го пише никъде в устава. И когато излязохме от църквата, един капитан с пагони, с колан и със сабя от сребро видя жена ми. И скоро жена ми избяга, И тогава аз отидох при този капитан и му казах: „Върни ми жената!“, а той ми каза: „На тебе май не ти е мил животът, щом приказваш така на по-старши!“

Ефрейторът разпери ръце и вдигна рамене, за да покаже скритата си мъка.

— О, разбойник! — извика Джизъс Мария.

— И тогава ти събра приятелите си, нали? И тогава ти уби този капитан, нали? — отгатна Пайлън. Ефрейторът погледна срамежливо.

— Не. Нищо не можеше да се направи. Първата нощ някой стреля по мене през прозореца. Вторият ден едно оръдие гръмна по погрешка и снарядът падна толкова близо до мене, че взривът ме събори, И тогава аз напуснах това място и взех бебето със себе си.

По лицата на приятелите се изписа свирепост, а очите им опасно засвяткаха. Пирата изръмжа от своя ъгъл, и кучетата също изръмжаха.

— Ах, защо не сме били там! — извика Пайлън. — Щяхме да го накараме оня капитан да се проклина, че се е родил. Моят дядо веднъж бе пострадал нещо от един свещеник и той вкара тоя свещеник в един обор и го върза гол на един стълб, а до него остави едно малко теле-сукалче. О, има си то начини!…

— Аз бях само ефрейтор — каза момчето. — Не можех да не избягам.

Сълзи на срам бликнаха от очите му.

— Кой би помогнал на един ефрейтор, когато срещу него е един капитан? Затова аз избягах с бебето Мануел. Във Фреско срещнах този мъдър човек и той ми каза как да направя от Мануел това, което искам. И аз сега казвам по двайсет пъти на ден на бебето:

„Ти ще станеш генерал. Ти ще носиш еполети и златна сабя.“

Това беше драма, пред която експериментите на Корнилия Руис изглеждаха неинтересни и празни. Това беше положение, което изискваше действие от страна на приятелите. Но мястото, където се бе разиграла драмата беше толкова далече, че тяхната намеса беше невъзможна. Те с възхищение гледаха ефрейтора. Той беше толкова млад за такова приключение.

— Как ми се ще — каза злобно Дани — да бяхме сега в Тореон. Пайлън щеше да изготви план за действие. Много лошо е, че не можем да отидем там.