Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 56

— Наистина е болно — каза Дани. — Може би ще трябва да викнем доктора. Но войникът поклати глава.

— Никакви доктори. Не обичам доктори. Това бебе не плаче и не яде много. Може би, като си почине, ще му мине.

В този миг Пайлън влезе и погледна бебето.

— Това бебе е болно — каза той.

Пайлън веднага пое командуването в ръцете си, Разпореди Джизъс Мария да иде при мисис Палочико, за да заеме малко козе мляко; Големия Джо и Дани — да потърсят някоя щайга, да я натъпчат със сено и да я подплатят с овча кожа. Ефрейторът стоеше насред всекидневната и кротко се усмихваше на тези добри хора. Най-после бебето бе сложено в щайгата, но очите му бяха равнодушни и то отказа да пие млякото.

Пирата влезе и донесе торба скумрии. Приятелите сготвиха рибата и я сложиха за вечеря. Бебето не яде дори и от скумрията. Един след друг приятелите скачаха и отиваха да видят бебето. Когато се навечеряха, те насядаха край печката и се приготвиха за спокойна вечер.

Ефрейторът седеше мълчалив и не говореше нищо за себе си. Приятелите бяха малко обидени от това, но разбираха, че с течение на времето той ще им разкаже всичко. Пайлън, за когото знанието беше като злато — трябва да копаеш, за да си го набавиш, — подхвърли няколко примамки, за да разбие сдържаността на ефрейтора.

— Рядко нещо е човек да види млад войник с бебе в ръце — деликатно подметна той. Ефрейторът се ухили от гордост. Пабло добави:

— Това бебе сигурно е било намерено в градината на любовта, А този вид бебета са най-хубавите, защото в нея има само добри неща.

— Ние също сме били войници — каза Дани. — Когато умрем, ще ни закарат върху лафет до гроба и цяла една стрелкова бригада ще гръмне в залп за нас.

Те почакаха да видят дали ефрейторът ще поправи поведението си след възможността, която му предлагаха. Ефрейторът отговори на очакванията им.

— Вие сте добри към мене — каза той. — Вие сте така добри и мили, както биха били моите приятели в Тореон. Това е моето бебе, бебето на моята жена.

— А къде е твоята жена? — попита Пайлън. Ефрейторът спря да се усмихва.

— Тя е в Мексико — каза той. После се оживи. — Аз срещнах един човек и той ми рече нещо много интересно. Каза ми, че човек може да направи от едно бебе каквото пожелае. „Ти само от време на време ще казваш на бебето какво искаш да стане то и когато порасне, то ще стане това“ — каза той. И сега аз непрестанно казвам на моето бебе: „Ти ще станеш генерал.“ Вие как мислите — ще стане ли?

Приятелите учтиво кимнаха.

— Може би ще стане — каза Пайлън. — Никога не съм чувал за такова нещо.

— По двайсет пъти на ден му казвам: „Мануел, един ден ти ще станеш генерал. Ти ще имаш еполети и много ордени. Сабята ти ще е от злато. Ще яздиш жребец. Какъв живот те чака, Мануел!“ Човекът рече, че той сигурно ще стане генерал, ако-аз му казвам, че ще стане.

Дани се надигна и отиде до щайгата.

— Ти ще станеш генерал — каза той на бебето. — Когато пораснеш, ще станеш голям генерал!

Другите се струпаха около него да видят дали заклинанието има някакъв резултат.