Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 52

— Корнилия е жена, която не се задържа на едно място за дълго — каза Дани. Той самодоволно се сети за своята сигурна връзка, зациментирана с подарената прахосмукачка.

— Бащата на Корнилия беше още по-лош — рече Пабло. — Той никога не казваше истината. Веднъж ми взе назаем един долар. Колко пъти съм казвал на Корнилия за това, но тя все се прави на ударена.

— Кръвта вода не става. Крушата не пада по-далеч от корена си — издекламира Пайлън поучително.

Дани отново наля бурканите и галонът свърши. Той печално погледна празното шише.

Джизъс Мария, този приятел на хората, тихо заговори:

— Пайлън, знаеш ли, видях Сузи Франсиско! Тя каза, че лекарството работело много добре. Досега Чарли Газмън вече три пъти я бил возил на моторетката си. Първите два пъти, когато му дала любовното лекарство, на него му прилошало. Отначало помислила, че то не струва. Но сега Сузи казва, че когато пожелаеш, можеш да ходиш при нея и да си вземаш по някоя бисквита.

— Какво имаше в това лекарство? — попита Пабло. Пайлън стана тайнствен.

— Това не мога да ви кажа. Но ми се струва, че на Чарли Газмън му е прилошало от желъдите.

Галонът с вино се свърши прекалено бързо. Всеки от петимата приятели усещаше такава остра жажда, че тя се превърна в мъчително желание. Пайлън погледна през спуснати клепки своите приятели. Те също го погледнаха. Заговорът беше готов.

Пайлън се изкашля.

— А бе, Дани, какво си направил ти, та целият град ти се смее!

Дани го погледна уплашено.

— Какво искаш да кажеш? Пайлън се изкикоти.

— Хората казват, че си купил машина за метене на една дама и че тази машина ще работи само ако прокарат жици в къщата. Такива жици струват маса пари. Някои смятат този подарък за много смешен.

Дани се почувствува неудобно.

— Тази дама харесва машината за метене — каза той, за да се защити.

— Как няма да я харесва? — съгласи се Пабло. — Тя разправяла, че си й обещал да прокараш жици в нейната къща, та да може машината за метене да проработи.

Дани доби още по-объркан вид.

— Наистина ли го е казвала?

— На мене така ми го разправиха.

— Никакви жици няма да й прокарвам — извика Дани.

— Ако не ми беше и на мене смешно, щеше да ме е яд, че хората се подиграват с моя приятел — забеляза Пайлън.

— А какво ще направиш, когато тя поиска да й прокараш тия жици? — попита Джизъс Мария.

— Ще й кажа „не“ — рече Дани. Пайлън се засмя.

— Ще ми се да съм там и да видя това с очите си. Не е толкова лесно да кажеш на такава дама „не“! Дани разбра, че приятелите му са настроени срещу него.

— Какво да правя? — попита той безпомощно.

Пайлън повика на помощ своя здрав разсъдък и своя реализъм, за да разреши въпроса.

— Ако тази дама нямаше машината за метене, тя нямаше да иска и жици — каза той.

Приятелите кимнаха в знак на съгласие.

— Така че — продължи Пайлън — цялата работа е да й се отнеме машината за метене.

— О, тя няма да ми позволи да си я взема — възрази Дани.

— Тогава ние ще ти помогнем — каза Пайлън. — Аз ще взема машината, а в замяна ти можеш да занесеш на тази дама един галон вино. Тя няма дори да разбере къде е изчезнала машината за метене.