Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 54

— Тази дама имаше гореща кръв — каза той разсъдливо. — Тази дама имаше милозлива душа. Но по дяволите! — изруга той, — Това ми омръзна! — Той посегна към второто шише и отпуши тапата.

Пирата, който седеше в ъгъла при кучетата си, се усмихна и с възторг прошепна:

— По дяволите! Това ми омръзна! „Какви хубави думи!“ — помисли си Пирата, Едва бяха преполовили второто шише и едва бяха изпели две песни, когато при тях влезе младият Джони Пом-пом.

— Бях при Торели — каза той. — О, този Торели е полудял! Той вика като бесен! Удря с юмруци по масата!

Приятелите не проявиха изгарящо любопитство:

„Нещо, значи, се е случило… Ами сигурно Торели си го заслужава. Колко пъти само е отказвал на почтените си клиенти по чашка вино.“

— Какво е станало с Торели? — попита Пабло, Джони Пом-пом пое един буркан с вино.

— Торели казва, че купил от Пайлън машина за метене и когато я прикачил на електрическата жица, тя не работела. Тогава той погледнал вътре и видял, че тя няма мотор. Торели казва, че ще убие Пайлън.

Пайлън беше шокиран.

— Не знаех, че тази машина е дефектна — каза той. — Но не съм ли казвал аз, че Торели заслужава всякакво зло? Машината струва три-четири галона вино, а този скъперник Торели даде за нея само два.

Дани изпита към Пайлън топло чувство на благодарност. Той отпи малко вино и млясна с уста.

— Това вино на Торели става все по-лошо и по-лошо — каза той. — То по начало си беше помия, дето и прасетата не помирисват, но напоследък е станало толкова лошо, че дори и Чарли Марш няма да иска да го пие.

Те всички усетиха, че поне малко са отмъстили на Торели.

— Смятам, — каза Дани — да купуваме виното си от другаде, ако Торели не си вземе бележка.

10

КАК ПРИЯТЕЛИТЕ УТЕШИХА ЕДИН ЕФРЕЙТОР И ПОЛУЧИХА В ОТГОВОР УРОК ПО БАЩИНСКА ЕТИКА

Джизъс Мария Коркоран беше образец на човечност. Той винаги се опитваше да облекчи страданието, да излекува скръбта, да сподели щастието. Нямаше друг Джизъс Мария, лош или нечестив. Неговото сърце беше достъпно за всеки, който се нуждаеше от него. Неговите находчивост и остроумие бяха на разположение на всеки, който чувствуваше липсата им по-остро, отколкото Джизъс Мария.

Не друг, а той носи на гръб Хосе де да Нарие четири мили, когато Хосе си счупи крака. А когато мисис Палочико изгуби любимата си коза, онази, хубавата, дето даваше млекце и сирене, пак Джизъс Мария намери дирите на козата, спаси я от заколение и накара Големия Джо да я върне обратно. Джизъс Мария беше и оня, който един път извади пияния Чарли Марш от канавката, където той лежеше в собствената си мръсотия — подвиг, за който се изисква не само добро сърце, но и здрав стомах.

Заедно със способността си да върши добрини Джизъс Мария притежаваше и таланта да намира положения, при които се създаваше нужда да се вършат добрини.

Той си беше спечелил такава слава, че веднъж Пайлън бе рекъл:

— Ако този Джизъс Мария се бе посветил на църквата, аз ви казвам, че Монтерей щеше да има свой светец в календара!

Джизъс Мария разливаше доброта от най-дълбоките гънки на душата си и още със самото си отдаване добротата се възобновяваше.