Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 53

— Някой съсед ще те види, като я изнасяш.

— О, не! — каза Пайлън. — Ти, Дани, си стой тука! Аз ще прибера машината.

Дани въздъхна с облекчение, като видя, че добрите му приятели поемат всички трудности.

Едва ли в Тортила Флет можеше да се случи нещо и Пайлън да не знае за него. Неговият буден ум веднага си вземаше бележка от всичко, което очите виждаха или ушите чуваха. Той знаеше, че всеки ден, към четири часа следобед, Сладура отива на пазар. Върху този неин неизменен навик той построи и своя план.

— По-добре е ти да не знаеш нищо за тази работа — каза той на Дани.

Пайлън си беше приготвил в двора ютена торба. Той отряза с ножчето си разкошен клон от розовия храст и го пъхна в торбата.

Като стигна къщата на Сладура, той откри, че тя е излязла, тъй както се беше надявал.

„Тази машина наистина е на Дани“ — каза си той.

Цялата работа, да влезе вътре, да сложи прахосмукачката в торбата и изящно да постави розовия храст в отвора на торбата, му струва не повече от миг.

На излизане от двора той срещна Сладура. Пайлън учтиво си свали шапката.

— Минавах, та рекох да те видя — каза той. — Е, няма ли да влезеш сега?

— Не. Имам работа долу, в града. Закъснял съм.

— Къде си тръгнал с този розов храст!

— Един човек в Монтерей иска да го купи. Много хубав розов храст. Виж как силно мирише!

— Мини някой друг път, Пайлън!

Докато спокойно слизаше по улицата, той не дочу вика на ярост.

„Може да не й потрябва скоро“ — помисли си той.

Половината задача беше разрешена, но другата половина тепърва предстоеше.

„Какво ще прави Дани с тази машина за метене? — запита се Пайлън. — Ако я държи при себе си, Сладура ще разбере, че той я е взел. Мога ли да я хвърляна улицата? Не, защото все пак тя има стойност. Работата е хем да се отървем от нея, хем да извлечем изгода от стойността й.“

Сега вече цялата задача бе разрешена. Пайлън се упъти надолу към къщата на Торели.

Прахосмукачката беше голяма и лъскава. Когато Пайлън отново излезе на пътя, той носеше по един галон вино във всяка ръка.

В къщата на Дани приятелите го посрещнаха с мълчание. Той сложи едното шише на масата, а другото — на пода.

— Донесох подарък да занесеш на дамата — каза той на Дани. — А тук има малко вино и за нас.

Те щастливо се посгъстиха около него. Жаждата им бушуваше като гневен пожар. Когато първият галон изчезна, Пайлън вдигна буркана към светлината на свещта и погледна през стъклото.

— Нещата, които стават, нямат сами по себе си значение — каза той. — Но от всяко нещо, което става, може да се извлече поука. От това, което днес стана, ние научихме, че какъвто и да е подаръкът, особено за дама, той не трябва да довежда до даването на втори подарък. Ние научихме също така, че е грешно да се дават подаръци с голяма стойност, защото те могат-да докарат до алчност.

Първият галон беше свършил. Приятелите погледнаха Дани, за да видят как приема въпроса. Той бе стоял тихо през цялото време, но сега видя, че приятелите му очакват нещо от него.