Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 51

— Рамон мина тази заран, когато тиках прахосмукачката…

— Не бяха минали и три часа, откакто пометох с прахосмукачката, и Луиза Митър си поряза ръката.

Но в своето обществено издигане тя не пренебрегна Дани. Гласът й заръмжаваше от вълнение, когато той беше при нея. Тя извиваше снага като млад бор срещу вятъра. И той прекарваше всяка вечер в къщата на Сладура.

Отначало неговите приятели не обръщаха внимание на отсъствието му, защото в правото на всеки мъж е да си има такива малки афери. Но след като минаха цели седмици и от твърде бурния семеен живот Дани взе да бледнее и да става безразличен към света, приятелите му дойдоха до убеждението, че благодарността на Сладура за прахосмукачката не е от полза за здравето на Дани. Те изпитваха и ревност, че такова едно положение може толкова дълго време да отнема всичките му интереси.

Пайлън, Пабло и Джизъс Мария Коркоран поред се опитаха да прелъстят и завладеят гнездото на неговите чувства, но колкото и да бе поласкана от вниманието им, Сладура остана вярна на мъжа, който я бе издигнал до такива висоти на обществото. С оглед на бъдещето тя се опита да остане добра приятелка и на тримата, защото знаеше колко нетрайно е щастието, но иначе твърдо отказа да сподели с приятелите на Дани онова, което сега за сега беше посветено изцяло на Дани.

Тогава в отчаянието си приятелите образуваха група, предназначена за нейното съкрушаване.

Може би Дани дълбоко в душата си беше вече почнал да изпитва досада от чувствата на Сладура и от задълженията, които те му налагаха. Но ако в него наистина имаше такава промяна, той не би я признал пред себе си!

Веднъж, в три часа следобед, Пайлън, Пабло, Джизъс Мария и унило следващият ги Джо Портаджи се върнаха тържествуващи, след като бяха прекарали в неимоверни усилия целия ден. За организираната от тях кампания Пайлън бе вложил и използувал до последна граница своята безжалостна логика, Пабло — своя артистичен финес, а Джизъс Мария Коркоран — своята нежност и човечност. Големия Джо не беше допринесъл нищо.

Сега те се връщаха като четирима ловци след гонка, още по-щастливи от факта, че победата им бе трудна за постигане. А в Монтерей един нещастен, изумен италианец постепенно достигаше до убеждението, че е бил измамен.

Пайлън носеше шише с галон вино, скрито във вързоп бръшлян. Те радостно нахлуха в къщата на Дани и Пайлън сложи галона на масата.

Дани се събуди от дълбокия си сън, усмихна се, тихо стана от леглото и извади бурканите. Той наля виното. Неговите четирима приятели се строполиха на столовете. Това беше един твърде изтощителен ден.

Те пиеха кротко в късния следобед, в това време на странен преход. Тогава почти всеки човек в Тортила Флет си почива, размисля над ония неща, които са станали с него през току-що изтеклия ден, и разсъждава за възможностите на вечерта. За много неща може Да се разисква в такъв един следобед.

— Тази заран Корнилия Руис си хвана нов човек — забеляза Пайлън. — Един с плешива глава. Името му е Килпатрик. Корнилия казва, че миналата седмица старият й човек не се прибрал цели три нощи. Това не й харесало.