Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 50

— Бихте искали да купите нещо? — попита мистър Саймън.

— Да — каза Дани.

Собственикът изреди някои стоки и изведнъж спря по средата на едно изречение, защото видя, че Дани гледа голяма алуминиева прахосмукачка. Торбата за праха беше на сини и жълти квадрати. Кабелът й беше дълъг, черен и гладък. Мистър Саймън отиде при нея, избърса я с ръка, застана отстрани и потъна във възхищение.

— Интересува ли ви тази прахосмукачка? — попита той.

— Колко?

— За тази четиринайсет долара.

Това не беше истинската цена, а по-скоро едно усилие да се разбере с колко пари разполага Дани. А Дани пожела да купи прахосмукачката, защото тя беше голяма и лъскава. Нито една жена в Тортила Флет нямаше прахосмукачка. В този миг той забрави, че в Тортила Флет няма електричество. Той сложи двата долара на тезгяха и изчака да мине експлозията; яростта, гневът, мъката, бедното семейство, разорението, мошеничеството, бяха изтъкнати полировката й, цветът на торбата, необикновено дългият шнур, та дори, ако се вземе само стойността на метала!… И когато всичко това заглъхна, Дани излезе, носейки в ръце прахосмукачката.

Твърде често, за да убива време през следобедите, Сладура вадеше прахосмукачката и я облягаше на някой стол. Когато приятелките й идваха да я видят, тя я буташе напред-назад, да покаже колко леко се плъзга. И самата Долорес бръмчеше като мотор, за да имитира прахосмукачка, която работи.

— Моят приятел е богат човек — казваше тя. — Аз смятам, че съвсем скоро ще прокарат електрически ток направо в къщи, и тогава, само като каже „бррр“ и хоп — цялата къща ще е чиста!

Приятелките й се опитваха да омаловажат подаръка, като казваха: „Колко жалко е, че не може да се използува тази машина!“ Или пък: „бе то, да си кажем правата, няма нищо по-хубаво от метлата и лопатата, стига само да знаеш как да си служиш с тях!“ — но тяхната завист беше безсилна пред прахосмукачката. Благодарение на нейното притежание Сладура се издигна до върха на обществената стълбица в Тортила Флет. Хората, които не й помнеха името, я наричаха „Онази с машината за метене“. Често, когато неприятелите й минаваха край нейната къща, Сладура се появяваше до прозореца и буташе напред-назад прахосмукачката, а от гърлото й се разнасяше оглушително бръмчене. Наистина, след като беше премитала къщата дни наред все по тоя начин, тя продължаваше да тика прахосмукачката насам-натам по силата на теорията, че тя, разбира се, чисти по-добре с електричество, но човек не може да има всичко наведнъж.

Тя предизвика завист в много домове. Нейното държане стана достойно и пълно с грация и тя държеше брадичката си високо изправена, както подобава на една собственица на машина за метене. В разговора си тя често я споменаваше: