Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 49

— Как си, Сладур?

— Какво значение има как съм! Никой от приятелите ми не се интересува как съм! — отвърна тя лукаво. И бедрата й се поклатиха грациозно, като вълни, които се движат в кръг.

— Какво искаш да кажеш? — попита Дани.

— Ами че ето, например моят приятел Дани дошъл ли е досега да ме види?

— Аз сега идвам да те видя — галантно каза Дани. Тя отвори малко вратата.

— Ще влезеш ли да пийнем по чаша вино за доброто приятелство?

Дани влезе в къщурката.

— Какво си правил в гората? — изгука тя.

Тогава Дани направи грешка. Той самохвално й разказа за сделката, извършена от него, и й издрънка за трите долара.

— Разбира се, аз имам съвсем малко вино — рече тя. — Дето се вика, колкото да напълня два напръстника!

Те седнаха в кухнята на Сладура и изпиха по чаша вино. След малко Дани храбро и енергично нападна добродетелта й. За свое удивление той срещна съпротива, съвсем несъответствуваща на нейните размери и репутация. У него се пробуди грозният звяр на похотливостта. Той беше ядосан. Едва когато си тръгна, нещата се изясниха.

Тогава дрезгавият глас рече:

— Ако искаш, ела да се видим довечера, Дани! — Очите на Сладура плуваха в мъгла от сънни обещания. — Човек трябва да държи сметка и за съседите — тактично обясни тя.

Тогава той разбра.

— Ще дойда — рече Дани.

Беше следобед. Дани се спусна по улицата, отново насочил се към Торели: и звярът в него се промени. От хищен, ръмжащ вълк той се превърна в голяма, космата, сантиментална мечка.

„Ще взема малко вино за милия Сладур!“ — реши той.

Докато слизаше, кого можеше да срещне, ако не Пабло? Пабло имаше цели две дъвки. Той даде едната на Дани и тръгна с него.

— Къде отиваш?

— Сега нямам време за приятели — кисело каза Дани. — Първо, отивам да купя малко вино за една дама. Можеш да дойдеш с мене, но повече от една чаша няма да получиш. Омръзна ми вече да купувам вино за дами, а приятелите ми да го изпиват всичкото.

Пабло се съгласи, че такова поведение е наистина нетърпимо. Колкото до него лично, той не търсел виното на Дани, а само неговата компания.

Отидоха у Торели. Изпиха по чаша вино от току-що купения галон. Дани призна, че е подло да дадеш на приятеля си само една малка чаша. Въпреки страстния протест на Пабло, те изпиха още по една.

„Дамите — помисли си Дани — не бива да пият много вино. Те много лесно оглупяват от виното, а пък и то притъпява чувствата, дето на човек му се ще да буйствуват у една дама!“

Те изпиха още по няколко чаши. Половин галон беше достатъчно щедър подарък, още повече, че Дани смяташе да слезе в града и да купи друг подарък. Премериха половин галон и изпиха остатъка. После Дани скри шишето в бурените край канавката.

— Ще ми се и ти да дойдеш с мене да купим заедно подаръка, Пабло — каза той.

Пабло разбра причината за тази покана. Тя се криеше наполовина в желанието Пабло да му прави компания и наполовина в страха да остави виното, докато Пабло е сам и знае мястото. Слязоха към Монтерей, като се стремяха да имат достоен вид и да вървят по права линия.

Мистър Саймън от компанията „Саймън — инвестиции, бижута и кредит“ ги посрещна в магазина си. Името на магазина определяше широките граници на всички артикули, които компанията продаваше, тъй като вътре имаше саксофони, радиоапарати, пушки, ножове, рибарски въдици и стари монети; всичко това на оказион, но в същност по-добро от ново, защото бе добре разработено.