Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 48

Беше приятна гледка, когато в нея се пробуждаше животното. Как се навеждаше тя над пътната врата. Как приспивно шужкаше гласът й! Как леко се поклащат бедрата й ту притиснати до оградата, ту залюлявани назад, като лятна морска вълна, която е стигнала плажа и сега се връща, ту отново притиснати до-оградата! Кой би могъл да вложи толкова дрезгав смисъл в думите: „Ей, амиго! Къде отиваш?“

Вярно е, че гласът й обикновено беше хриплив, лицето й грубо и заострено като тесла, тялото й — възлесто, а желанията й — егоистични. Нейната нежност се проявяваше само веднъж или два пъти в седмицата, предимно вечер.

Когато Сладура чу, че Дани е станал наследник, тя се зарадва и за него. Замечта да стане негова любима, както мечтаеше и всяко друго женско същество в Тортила Флет. Вечер се облягаше на входната врата и чакаше мига, в който той ще мине и ще попадне в нейната клопка. Но дълго време клопката й хващаше само бедни индианци и паисаноси, които нямаха нито къщи и чиито дрехи често бяха бегълци от по-добрите чужди гардероби.

Сладура не беше доволна. Къщата й бе над къщата на Дани, в посока, към която той тръгваше съвсем рядко. Сладура не можеше сама да отиде да го потърси. Тя беше дама и нейното поведение се определяше от строгите правила на собствеността. Ако Дани, да речем, минеше наблизо, ако те седнеха да си поговорят като стари приятели, ако влезеше да изпие с нея чашка вино за компания, ако природата се окажеше твърде силна, а нейното женско съпротивление — твърде слабо, тогава нямаше да има сериозно нарушение на частната собственост. Но за нея беше немислимо да изостави своята паяжина, опъната пред входната врата.

Много месеци тя напразно чакаше всяка вечер и приемаше само ония скромни дарове, обути в дочени панталони, които случаят й изпращаше. Но тъй като в Тортила Флет има твърде ограничен брой пътеки, рано или късно Дани неизбежно щеше да мине край входната врата на Долорес Енграсия Рамирес, така и стана.

През цялото време, откак двамата се познаваха, не бе имало случай, при който Сладура да извлече повече изгода от минаването на Дани, защото Дани точно тази сутрин бе намерил цяла бъчонка с медни гвоздеи, загубени от Централната снабдителна компания, Тъй като наблизо нямаше нито един служащ от компанията, той бе сметнал, че те са изхвърлени като ненужен баласт. Дани изсипа медните гвоздеи от бъчонката и ги прибра в един чувал. После зае от Пирата количката, помоли и самия Пират да я бута вместо него и занесе находката си в Западната снабдителна компания, където продаде гвоздеите за три долара. Бъчонката подари на Пирата.

— Можеш да си държиш в нея разни работи — каза му той. Пирата много се зарадва.

И сега Дани се спускаше по склона и се насочваше с пълна точност към Торели. Трите долара бяха в джоба му.

Гласът на Долорес прозвуча дрезгаво, нежен като бръмченето на пчела.

— Ей, амиго, къде отиваш?

Дани спря. Неговите планове претърпяха изменение.