Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 47

Дълго време не можа да види Големия Джо, но накрая го откри да лежи, полузаровен в пясъка, безмълвен от студ и ужас. Пайлън отиде с твърда крачка при него и му подаде панталоните.

— Вземи ги, Големи Джо, и се радвай, че пак ги имаш!

Зъбите на Джо тракаха.

— Кой ми открадна панталоните? Часове вече лежа тук и не смея да мръдна от тези момичета!

С чувството на човек, който изпълнява дълга си, Пайлън застана между Големия Джо и малките момичета, които тичаха около огъня. Портаджи избърса студения влажен пясък от краката си и обу панталоните. Двамата тръгнаха един до друг по тъмния плаж към Монтерей, където нощните светлини висяха по хълма като огърлица над огърлица. Пясъчните дюни се таяха зад плажа като уморени хрътки, които си почиват, а вълните кротко се упражняваха да удрят брега и тихо съскаха. Нощта беше студена и безразлична, нейният топъл живот се беше скрил и сега тя беше пълна с предупреждения към човека, че той е сам на този свят, сам между себеподобните си, и че няма откъде да получи утеха.

Пайлън още тънеше в мисли и Джо Портаджи усещаше дълбочината на чувствата му. Най-после Пайлън обърна глава към своя приятел.

— Поуката от всичко това е, че е голяма глупост човек да се довери на жена — каза той.

— Ама жена ли ми взе панталоните? — възбудено попита Големия Джо. — Коя беше? Врата й ще извия! И Пайлън поклати глава така тъжно, както старият Йехова, който, почивайки си на седмия ден, е видял, че неговото миросъздание е скучно.

— Тя е наказана — рече той. — Човек ще рече, че тя сама се наказа и това е най-хубавото. Тя имаше твоите панталони, купи ги от алчност, а сега ги няма.

Тези неща бяха отвъд разбирането на Големия Джо. Те бяха тайни, в които е най-добре да не се вниква, още повече, че така го искаше Пайлън. Големия Джо каза смирено:

— Благодаря ти, че ми върна панталоните! Но Пайлън беше толкова потънал във философски размисъл, че дори и благодарностите нямаха за него никаква стойност.

— Това е нищо — каза той. — От цялата работа е ценна само поуката, която имаме.

Те се отдалечиха от брега, завървяха нагоре и минаха покрай голямата сребърна кула на завода за газ.

Големия Джо Портаджи беше щастлив, че е заедно с Пайлън.

„Този човек се грижи за приятелите си — помисли си той. — Дори когато те спят, той бди да не им се случи зло.“

И реши някой път да направи нещо хубаво за Пайлън.

9

КАК ДАНИ БЕ ПОДМАМЕН ОТ ЕДНА ПРАХОСМУКАЧКА И КАК НЕГОВИТЕ ПРИЯТЕЛИ ГО ОТЪРВАХА

Долорес Енграсия Рамирес си живееше в своята къщурка в горната част на Тортила Флет. Работеше като чистачка по домовете на някои госпожи в Монтерей и членуваше в „Дружеството на туземците дъщери от Златния запад“. Тя не беше красива, тази тъмнолика паисана но в движенията на тялото й имаше някакво сладострастие, а в гласа й — известна гърленост, която някои мъже намираха за особено показателни. Когато премрежеше клепачи, очите й пламваха в сънна страст и онези мъже, за които плътта има значение, намираха тази страст привлекателна и дръзновено подканяща.

Станеше ли груба, тя просто беше нетърпима, но заедно с това често я спохождаха и пристъпи на влюбеност, така че в Тортила Флет я наричаха Сладура Рамирес.