Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 40

Сега, докато седяха на боровите игли, нощта изглеждаше още по-страшна, но кръстът ги огряваше с топлината на своята святост и сигурност като малък огън, накладен на земята. И все пак като огън, накладен на земята, той стопляше само лицата им. Техните гърбове стояха изложени на студа и нечестивата мъгла, която бродеше между дърветата.

Паилън стана, начерта голям кръг около цялото място и остана вътре в кръга, преди да го затвори.

— Нека в името на светия Исус никоя нечестива сила да не прекрачи тази черта! — изпя той. След това седна отново. Сега двамата с Големия Джо се почувствуваха по-добре. Те, чуваха заглушените стъпки на морните духове-бродници, виждаха слабите светлини, които струяха от прозрачните минаващи сенки, но защитната линия на техния кръг беше недостъпна. Нищо лошо от този свят, или от другия, не беше в състояние да прекрачи кръга.

— Какво ще правиш с парите? — попита Големия Джо.

Паилън го погледна с презрение.

— Ти, изглежда, никога не си търсил съкровище, Големи Джо Портаджи, щом не знаеш какво се прави с него? Аз, няма да запазя това съкровище за себе си! Ако почна да го вадя, гледайки да го запазя за себе си, тогава съкровището само ще се заравя все по-надолу и по-надолу, като рак в морския пясък, и вече никога не ще го достигна. Не, така не бива? Аз ще изкопая това съкровище за Дани.

Идеализмът на Паилън беше неудържим. Той разказа на Големия Джо колко добър е Дани към своите приятели. — А ние нищо не сме направили за него — каза той. — Не му плащаме наем. Понякога се напиваме и чупим покъщнината. Бием се с него, когато се скараме, и го ругаем, О, ние сме много лоши, Големи Джо! Затова всички заедно, Пабло, Джизъс Мария, Пирата и аз обсъдихме и решихме. Тази нощ ние до един сме в гората да търсим съкровище, И съкровището ще бъде за Дани. Той е толкова добър, Големи Джо, толкова е мил, а ние сме така лоши! Но ако му занесем една торба със злато, той ще бъде щастлив. И само защото моето сърце е изчистено от всякаква корист, затова можах да намеря това съкровище.

— И ти няма да вземеш нищичко от него? — попита недоверчиво Големия Джо. — Нито дори за един галон вино?

Тази нощ у Паилън не бе останала ни следа от лошия Паилън.

— Не, нито една люспа злато! Нито един ръждив гологан! Всичко е за Дани, до стотинка! Джо беше разочарован.

— И аз, вървях с тебе целия този път, без да получа дори чаша вино за това? — оплака се той.

— Когато Дани вземе парите — каза Паилън деликатно. — той може би ще купи малко вино. Разбира се, аз няма да му намеквам за това, защото съкровището си е на Дани. Но мисля, че той може би ще купи малко вино и ако ти си добър към него, може да получиш една чаша.

Големия Джо се успокои, защото от дълго време познаваше Дани. Той реши, че е напълно възможно Дани да купи голямо количество вино.

Нощта се стелеше над тях. Луната залезе и остави гората в приглушена тъмнина. Сирената пищеше в мъглата. През цялата нощ Пайлън остана, неопетнен. Той дори произнесе една малка проповед на Големия Джо, както обичат да правят новопокръстените.