Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 41

— Струва си да бъдеш добър и щедър — каза той. — Не само че си осигуряваш място за вечно щастие на небето, но и получаваш още тук, на земята, награда за добрината си. Човек усеща как в стомаха му се разлива някаква златна топлина, като че ли се е нагълтал с енчилада. Духът божи загръща човека в невидимо палто, по-топло от камилска вълна. Аз не винаги съм бил добър човек, Големи Джо Портаджи! Съвсем честно ти го признавам!

Големия Джо го знаеше много добре.

— Аз бях лош — продължаваше Пайлън в екстаз, той изцяло се наслаждаваше на новите си преживявания. — Аз лъжех и крадях. Развратничех. Блудствувах и споменавах божието име напразно.

— И аз — заяви радостно Големия Джо.

— И какво излезе накрая, Големи Джо Портаджи? Все съм имал едно такова лошо чувство. Знаех, че ще ида в ада. Но сега виждам, че грешникът никога не е толкова лош, че да не бъде простен? Макар и да не съм се изповядал, усещам, че промяната у мене радва бога, защото милостта му бди над мене. И ако и ти промениш живота си, Големи Джо, ако се откажеш от пиенето, от побоищата и от ония момичета, там долу, в заведението на Дора Уилямс, ще изпиташ същите чувства като мене.

Но Големия Джо беше заспал. Щом седнеше на едно място, той никога не можеше да остане дълго време буден.

Пайлън не изпитваше такава голяма наслада от божията милост, щом не можеше да разкаже за нея на Големия Джо, но той все пак седеше на земята и се вглеждаше в мястото на съкровището, докато небето посивя и утрото се появи зад мъглата. Той видя как боровете се очертаха и изскочиха от мрака, Вятърът спря. Малки сини зайци излязоха от храстите и заскачаха по боровите иглици. Очите му се затваряха, но той беше щастлив.

Когато се зазори напълно, той бутна с крак Големия Джо Портаджи.

— Време е да ходим при Дани. Съмна вече — каза Пайлън и хвърли кръста, тъй като повече не бе нужен, и изтри начертания кръг. — Не бива да оставяме знаци — предупреди той, — но трябва да запомним мястото по скалите и дърветата.

— Защо не почнем да копаем още сега? — попита Големия Джо.

— И всички от Тортила Флет да пристигнат, за да ни помогнат, нали? — каза Пайлън саркастично. И Те внимателно огледаха околността и си рекоха:

— Ето тук вдясно има три дървета едно до друго, а вляво — други две. Тук долу има храст, а там има скала.

Най-после напуснаха съкровището, като се мъчеха да помнят пътя, по който вървят.

В къщата на Дани намериха приятелите си изморени.

— Откри ли нещо? — попитаха приятелите.

— Не — бързо каза Пайлън, за да предварди признание от страна на Големия Джо.

— Абе на Пабло му се сторило, че видял светлина, но тя изчезнала, преди да отиде до нея. Пирата пък видял духа на една стара жена и с нея било кучето й.

Пирата се ухили.

— Тя ми каза, че моето умряло куче, било щастливо на оня свят — рече той.

— Водя ви Големия Джо Портаджи, той току-що се връща от армията — обяви Пайлън.

— Здрасти, Джо!

— Тука си имате хубаво местенце — рече Портаджи и се настани удобно на един стол.