Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 42

— Само няма да ми лягаш в леглото! — предупреди Дани, защото той знаеше, че Джо Портаджи ще остане да живее, при тях. Начинът, по който седна на стола и кръстоса крака, показваше установеност.

Пирата излезе, взе си количката и тръгна из гората да цепи своята борина. Останалите петима легнаха под слънчевата светлина, която вече пробиваше мъглата, и в скоро време заспаха.

Събудиха се чак към средата на следобеда. Опънаха ръце, седнаха и равнодушно погледнаха залива под тях, където един кафяв танкер бавно навлизаше в морето. Пирата беше оставил чантите на масата, приятелите ги отвориха и извадиха храната, която им беше донесъл.

Големия Джо слезе по пътеката към разнебитената портичка.

— Ще се видим по-късно — обади се той на Пайлън.

Пайлън неспокойно го наблюдаваше, докато се увери, че Големия Джо слиза надолу към Монтерей, а не отива нагоре към боровата гора. Четиримата приятели седнаха на земята и мечтателно съзерцаваха как идва вечерта.

Джо Портаджи се върна по здрач. Двамата с Пайлън направиха съвещание в двора, на достатъчно разстояние, за да не ги чуят.

— Ще заемем инструменти от мисис Моралес — каза Пайлън. — До нейния курник има лопата и мотика. Като стана съвсем тъмно, те тръгнаха.

— Отиваме при едни момичета, приятелки на Джо Портаджи — обясни Пайлън. Те пропълзяха в двора на мисис Моралес и заеха инструментите. И тогава Големия Джо извади от бурените край пътя шише с един галон вино.

— Ти си взел съкровището! — извика свирепо Пайлън. — Ти си предател, куче мръсно! Големия Джо го успокои.

— Аз не съм казал къде е съкровището — рече той с известно достойнство. — Казах им така: „Намерихме съкровище, но то е за Дани. Когато Дани го получи, аз ще заема от него един долар и ще платя виното.“

Пайлън беше потресен.

— И те ти повярваха и те оставиха да вземеш виното? — попита той.

— Виж какво!… — колебаеше се Големия Джо. — Оставих им нещо в залог, за да докажа, че ще им платя долара.

Пайлън се обърна като светкавица и го хвана за гърлото.

— Какво им остави?

— Само едно одеяло, Пайлън — проплака Джо Портаджи. — Само едно малко одеялце!

Пайлън посегна да го разтърсва, но Големия Джо беше толкова тежък, че той успя да разтърси само себе си.

— Какво одеяло? — изкрещя той. — Казвай веднага, какво одеяло си откраднал? Големия Джо зарида.

— Само едно от одеялата на Дани. Само едно-едничко. Той има две. Взех му само онова, мъничкото. Не ме бий, Пайлън. Другото беше по-голямо. Дани ще си го вземе обратно, като намерим съкровището.

Пайлън го обърна и го ритна с вещина и жар.

— Свиня! — изруга той. — Мръсно крадливо говедо! Ти ще вземеш обратно одеялото и ще го върнеш, иначе ще те направя на парчета!

Големия Джо се опита да го умиротвори.

— Ама аз си помислих колко много направихме ние за Дани! — прошепна той. — Помислих си: „Дани ще бъде толкова щастлив, че ще си купи сто нови одеяла.“

— Млък! — рече Пайлън. — Ти ще върнеш същото това одеяло, иначе ще ти строша главата!

Той вдигна шишето, отпуши го и отпи малко, за да успокои възмутената си съвест. След това отново запуши тапата и отказа да даде на Портаджи дори и една капка.