Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 34

Една седмица приятелите само наблюдаваха Пирата. Но най-после бездействието ги умори. Те обаче знаеха, че да действуват пряко, е невъзможно. И така една вечер се постави на обсъждане въпросът за рисковете, които лежат върху скритите съкровища.

Пайлън започна:

— Аз имах един чичо, страшен скъперник, който криеше златото си в гората. И веднъж, като отиде да го види, то беше изчезнало. Някой го намерил и откраднал. Чичо ми беше стар човек и всичките му пари бяха отишли, затова взе, че се обеси.

Пайлън със задоволство забеляза, че по лицето на Пирата се появи съсредоточен израз.

Дани също го забеляза и продължи:

— Моят вйехо, дядо ми, дето я имаше тази къща, също си заравяше парите. Аз не зная колко имаше, но го смятаха за богат човек, и сигурно трябва да е имал триста-четиристотин долара. Моят вйехо веднъж изкопа дълбока дупка в земята и сложи парите си в нея, после я зарови и посипа отгоре борови листа, като си мислеше, че никой няма да разбере каква е работата, Но когато се върна, дупката беше разкопана и парите ги нямаше.

Устните на Пирата следваха думите му. По лицето му се изписа ужас. Пръстите му се впиха в козината на сеньор Алек Томпсън. Приятелите се спогледаха и за известно време оставиха този въпрос. Те преминаха към любовните изживявания на Корнилия РУИС.

През нощта Пирата изпълзя от къщата и кучетата изпълзяха след него. Пирата безшумно тръгна през гората, като прескачаше със сигурна стъпка храстите и повалените дървета. Пайлън се запрепъва подире му. Но когато бяха изминали може би две мили, Пайлън се заплете в дива лоза. Той спря за миг да си почине и тогава разбра, че всички звуци пред него бяха заглъхнали. Той почака, заслухтя, запълзя наоколо, но Пирата беше изчезнал.

След два часа Пайлън се върна в къщи бавно и уморено. Пирата се беше прибрал и спеше дълбоко между кучетата си. Кучетата дигнаха глави, когато той влезе, и на него му се стори, че за миг му се изхилиха.

На следната сутрин в дерето се състоя конференция.

— Не е възможно да го проследиш — докладва Пайлън. — Той изчезва. Вижда в тъмното. Знае всяко дърво в гората. Трябва да измислим нещо друго.

— Може би един човек не е достатъчен — подхвърли Пабло. — Ако всички го следим, може би все някой от нас ще му хване дирята.

— Нека да продължим разговора довечера — предложи Джизъс Мария. — Сега няма да стигнем до никъде. Една моя позната ще ми даде малко вино — добави той скромно. — Може би ако Пирата пийне малко вино, няма да изчезне така лесно.

Познатата на Джизъс Мария му даде цял галон вино. Какво може да се сравни с щастието на Пирата тази вечер, когато един буркан с вино му бе сложен в ръката, когато той седеше сред своите приятели, сърбаше си виното и слушаше разговора? Такива радости рядко бяха идвали в живота на Пирата. На него му се щеше да притисне тези мили хора до гърдите си и да им каже колко ги обича. Но не биваше да го прави, защото щяха да помислят, че е пиян. На него му се щеше да извърши нещо огромно, за да им покаже обичта си.