Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 32

Дългите безплодни бдения изчерпаха търпението на Пайлън. Той знаеше, че има нужда от помощ и съвети. И кой по-резултатно би могъл да му ги даде освен неговите другари Дани, Пабло, и Джизъс Мария? Кой би бил по-ловък и по-хитър от тях? Кой би се стопил от добросърдечие към Пирата с такава лекота?

Сподели с тях мислите си, но най-напред ги подготви така, както беше подготвил и себе си. Бедността на Пирата, неговата безпомощност и накрая — разрешението. Когато стигна до разрешението, неговите приятели бяха обзети от лудо желание да вършат благотворителност. Те го аплодираха. Лицата им сияеха от доброта. Пабло пресметна, че би трябвало да има много повече от сто долара в съкровището.

Когато радостта им се уталожи и премина във възторжена готовност за работа, те пристъпиха към конкретни планове.

— Ще трябва да го следим — каза Пабло.

— Но аз вече съм го следил — възрази Пайлън. — Изглежда, че той скришом изпълзява през нощта и тогава човек не може да го следи отблизо, защото кучетата го вардят като дяволи. Няма да е толкова лесно.

— Опита ли се да го убедиш с добро? — попита Дани.

— Да. Но напразно.

Накрая не Друг, а Джизъс Мария, този човечен мъж, намери изхода.

— Мъчно ще бъде да се следи, докато живее в кокошарника — каза той. — Но я си помислете, че живее тука с нас! Той или ще проговори пред нашата доброта, или пък ще е по-лесно да узнаем къде ходи нощем.

Приятелите дълго обмисляха това предложение.

— Понякога нещата, които му дават в ресторантите — промълви Пабло, — съвсем не са за изхвърляне. Веднъж го видях с една пържола, от която липсваше само малко месо.

— Трябва да е събрал към двеста долара — обади се Пайлън.

Дани изказа едно възражение:

— Но тия кучета!… Той ще докара със себе си и кучетата!

— Те са много добри кучета-рече Пайлън. — Слушат го напълно. Ти можеш да начертаеш един кръг и да кажеш: „Дръж си кучетата вътре в тоя кръг!“ Той ще им каже и те ще си стоят в кръга.

— А друг път видях Пирата с почти половин кейк, и кейкът беше само малко полян с кафе — продължи Пабло.

Въпросът беше уреден. Приятелите се обединиха в комитет и комитетът посети Пирата.

Беше твърде тясно в този кокошарник, когато всички се вмъкват вътре. Пирата се опитваше да прикрие щастието си, като говореше с груб глас.

— Напоследък времето нещо не беше хубаво — рече той, за да поддържа разговора. — Няма да повярвате, че един път намерих във врата на Рудолф кърлеж, голям колкото гълъбово яйце.

Като всеки домакин и той се изказа с пренебрежение за своя дом.

— Малко е тесен — каза той. — Не е удобно място да ти идват на гости приятели. Но пък иначе е топло и уютно, особено за кучетата.

Тогава Пайлън взе думата. Той каза на Пирата, че това безпокойство по него просто мори приятелите му, но ако той дойде да живее заедно с тях, тогава те отново ще могат да спят спокойно.

Това падна като гръм от ясно небе за Пирата. Той се взря в дланите си. После погледна кучетата за подкрепа, но те не отговориха на погледа му. Най-сетне той изтри щастието от очите си с опакото на дясната ръка и изтри ръката в голямата си черна брада.