Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 33

— А кучетата? — попита меко той. — Ще приемете ли и кучетата? Вие приятели ли сте на кучетата? Пайлън кимна.

— Да, разбира се, и кучетата. Ще им отделим цял един ъгъл.

Пирата се почувствува много горд. Той се изплаши, че няма да се държи както трябва.

— Вървете си сега! — каза той умолително. — Вървете си сега в къщи, а аз ще дойда утре.

Приятелите му разбраха какво усеща. Те изпълзяха от вратата и го оставиха сам.

— Той ще бъде щастлив с нас — каза Джизъс Мария.

— Бедният самотен човечец! — каза Дани. — Ако знаех, щях да го поканя при нас още от по-рано, дори да нямаше съкровище. В сърцата на всички пламна радост.

Те скоро установиха нови отношения. Дани начерта със син тебешир полукръг в единия ъгъл на всекидневната и това беше мястото, където кучетата трябваше да стоят, докато са вътре. На Пирата се отреждаше същото място, за да спи заедно с тях.

— Петимата мъже и петте кучета поизпълниха къщата, но още от самото начало Дани и приятелите му разбраха, че тяхната покана към Пирата им е била внушена от оня бдящ и милосърден ангел, който се грижи за тяхната съдба и ги пази от зло.

Всяка заран, дълго преди да се събудят приятелите,. Пирата ставаше от своя ъгъл и следван от кучетата, обикаляше ресторантите и пристанищните складове. Той беше такова същество, че всеки изпитваше топлота към него. Пакетите му постоянно наедряваха. Паисаносите получаваха неговите дарове и с радост ги използуваха: прясна риба, парчета торта, цели резени твърд хляб, месо, което беше леко зеленясало покраищата, но с малко сода се оправяше напълно. И започнаха наистина да живеят.

Това, че те приемаха подаръците му, трогваше Пирата повече от всичко друго, което би могло да бъде направено за него. Очите му светваха от обожание, щом ги видеше да нагъват донесената храна.

Вечер, когато седяха край печката и обсъждаха събитията в Тортила Флет с лениви гласове на наситени божества, погледът на Пирата се насочваше от уста на уста и неговите устни мърдаха, шепнейки думите, които приятелите му казват. Кучетата с ревност се притискаха в него.

Това са моите приятели — си казваше той нощем, когато къщата беше в мрак, а кучетата се свиваха близо до него така, че да му е топло цяла нощ. Тези хора го обичаха толкова, че от безпокойство не го оставиха да живее сам. Пирата често си повтаряше това, защото беше нещо изумително, нещо невероятно. Неговата количка сега стоеше в двора на Дани, всеки ден той цепеше своята борина и я продаваше. Но Пирата толкова се страхуваше, че може да пропусне някоя дума, която приятелите му ще кажат вечерта, толкова се боеше да не би да не бъде там, за да погълне потока на тази топла и сърдечна дружба, че от няколко дни вече не беше посетил своето съкровище, за да добави в него новоспечелените монети.

Приятелите му бяха добри с него. Отнасяха се нежно и внимателно, но винаги едно око оставаше да го следи. Когато тикаше количката си в гората, един от приятелите му вървеше с него и сядаше на някое повалено дърво, докато той работеше. Когато слизаше в дерето — последното нещо, което вършеше вечер, — Дани, Пабло, Пайлън или Джизъс Мария му правеха компания. И нощем трябваше да бъде съвсем тих, за да се измъкне без някоя сянка подире си.