Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 35
Джон Стайнбек
— Снощи се разправяхме за заровени пари — поде Пайлън. — Днес пък се сетих за един мой братовчед, който беше много хитър човек. Ако някой на тоя свят знае да крие пари така, че никой да не може да ги намери, това е той. Веднъж той взе парите си и ги скри. Може би вие сте го виждали онзи нещастен бедняк, дето пълзи по пристанището и проси да му дадат главите на рибите, за да си свари чорба от тях. Това е същият този мой братовчед. Някой му открадна заровените пари.
По лицето на Пирата отново се появи безпокойство.
Следваха разказ след разказ, и във всеки какви ли не злини спохождаха онези, които крият парите си.
— Най-добре е да държиш парите при себе си, от време на време да ги харчиш и да даваш по малко на приятелите си — заключи Дани.
Те отблизо наблюдаваха Пирата и по средата на най-ужасния разказ видяха как безпокойството изчезва от лицето му и на негово място се появява усмивка на облекчение. После той си сръбна от виното и очите му заблестяха от радост.
Приятелите бяха в отчаяние. Всичките им планове пропадаха. Болка пронизваше сърцата им. Ето какво се случваше след всичката им доброта и щедрост! Пирата някак си успяваше да отклони добрината, която те искаха да му направят. Изпиха виното и тъжно легнаха да спят.
През нощта могат да станат много малко неща, които Пайлън да не разбере. Неговите уши оставаха отворени, докато останалото му същество спеше. Той чу как Пирата и кучетата крадешком се измъкват от къщата. Скочи, събуди приятелите си и след миг четиримата следваха Пирата по посока на гората. Беше много тъмно, когато влязоха в гората. Четиримата се натъкваха на дърветата, уплитаха се в къпините, но все пак дълго съумяваха да чуват как Пирата върви пред тях. Проследиха го дотам, дето предишната нощ го беше проследил Пайлън, и тогава изведнъж ги обгърна само тишина, шепнещата гора и лекият нощен вятър. Обиколиха гората и храсталаците, но Пирата отново беше изчезнал.
Най-после, измръзнали и безутешни, те се събраха заедно и уморено се заклатиха към Монтерей. Докато стигнаха, съмна. Слънцето вече блестеше над залива. От Монтерей към тях се издигаше димът на сутрешните огньове.
Пирата излезе на верандата и ги поздрави, а лицето му беше щастливо. Те мрачно минаха край него и се наредиха във всекидневната. Там върху масата лежеше голяма платнена чанта.
Пирата влезе след тях.
— Аз те излъгах, Пайлън — рече той. — Казах ти, че няма пари, защото се изплаших. Тогава не знаех още за своите приятели. Ти ми каза колко често се крадат скрити пари и сега аз пак се изплаших, И ей на, снощи се сетих какво да направя. Моите пари ще бъдат сигурни при моите приятели. Никой не може да ги открадне, ако моите приятели ги пазят вместо мене.