Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 31

— Все пак — каза Пайлън. — Като те гледат как живееш, приятелите ти се тревожат.

Пирата погледна към земята и се помъчи да мисли ясно, но както ставаше винаги, щом срещнеше някакъв проблем, умът му се помрачаваше и от него не идваше помощ, а само ЧУВСТВО на безпомощност. Той погледна кучетата, за да намери в тях подкрепа, но тъй като всичко това не беше тяхна работа, те бяха отново заспали. Тогава той неспокойно се взря в очите на Пайлън.

— Ти трябва да ме научиш какво да правя. Аз нищо не разбирам от тия работи!

Всичко беше много лесно. То беше толкова лесно, че Пайлън се почувствува засрамен. Той се подвоуми, почти се отказа от плановете си, но после реши, че ще го е много яд на себе си, ако не го направи.

— Твоите приятели са бедни — поде той. — На тях им се иска да ти помогнат, но нямат пари. Ако имаш скрити пари, извади ги. Купи си дрехи. Яж храна, която не е хвърлена от другите хора. Извади парите си от скривалището, Пирате!

Докато говореше, той втренчено се взираше в лицето на Пирата. Забеляза, че в очите се мярна подозрение, а после — гняв. За миг Пайлън разбра със сигурност две неща: първо, че Пирата има скрити пари, и, второ, че няма да е лесно да се стигне до тях. Второто го зарадва. Пирата щеше да бъде тактически проблем, а това се нравеше на Пайлън.

Сега Пирата отново го гледаше, а в очите му имаше лукавство и освен това притворна искреност.

— Нямам никакви пари — каза той.

— Но, приятелю, аз всеки ден те виждам да печелиш по четвърт долар от борина и никога не съм те зърнал да си харчиш парите!

Този път умът на Пирата му дойде на помощ.

— Аз ги давам на една стара жена — каза той. — Нямам никакви пари. — И с тона на гласа си ясно показа, че не желае да говори повече за това.

„Значи, ще трябва с хитрост“ — помисли си Пайлън. Нужно беше да хвърли в играта всички способности, които бяха така изострени в него. Той стана вдигна свещта.

— Исках само да ти кажа, че приятелите ти се безпокоят за тебе — рече той укоризнено. — Ако ти сам не се опиташ да им помогнеш, аз не мога нищо да сторя за тебе.

В очите на Пирата отново се върна нежността.

— Кажи им, че съм здрав — помоли той. — Кажи на моите приятели да дойдат да ме видят. Аз няма да бъда горд. Ще се радвам да ги видя по всяко време. Нали ще им го кажеш от мое име?

— Ще им кажа — отвърна грубо Пайлън. — Но твоите приятели не ще бъдат доволни да видят, че не правиш нищо за тяхно успокоение.

Пайлън духна свещта и излезе в мрака. Той знаеше, че Пирата никога нямаше да каже къде е неговото съкровище. То трябваше да бъде открито с коварство, взето със сила, и тогава на Пирата щяха да се дадат всички добри неща. Това беше единственият начин.

И така, Пайлън си постави за цел да следи Пирата. Той го следеше в гората, когато Пирата ходеше да цепи своята борина. Залягаше и го чакаше нощем край кокошарника. Говореше му надълго и нашироко, но от всичко това не излизаше нищо. Съкровището беше така далеч, както и преди. То или седеше заровено в кокошарника, или беше скрито някъде навътре в гората и Пирата го посещаваше само през нощта.