Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 30

Най-после стигна до изоставеното място, където живееше Пирата. Сега знаеше, че трябва да бъде внимателен, защото на всекиго бе известно, че кучетата на Пирата, стига само да подозрат, че някой мисли зло на господаря им, ставаха по-лоши от дяволи. Щом Пайлън стъпи в двора, той дочу дълбоки и застрашителни ръмжения от кокошарника.

— Пирате! — викна той. — Аз съм твоят добър приятел Пайлън! Идвам да поговоря с тебе!

Настана мълчание. Кучетата спряха да ръмжат.

— Пирате! Това съм аз. Пайлън! Отвърна му дълбок и сърдит глас:

— Махай се! Аз спя сега. И кучетата спят. Тъмно е, Пайлън! Върви да спиш!

— Имам свещ в джоба — каза Пайлън. — Тя ще светне като слънце в твоя тъмен дом. Нося ти също и голям сладък кейк!

От кокошарника се чу леко дърпане и борба.

— Ела тогава! — каза Пирата. — Аз ще кажа на кучетата, че всичко е наред.

Докато се приближаваше през бурените, Пайлън чу как Пирата нежно говори на кучетата си и им обяснява, че това е човек, който няма да им стори нищо лошо. Той се приведе пред тъмната врата, драсна клечка кибрит и запали свещта.

Пирата седеше на мръсния под, а кучетата бяха около него. Енрике взе да ръмжи и трябваше да бъде убеждаван отново.

— Този не е толкоз умен като другите — каза Пирата любезно. Очите му приличаха на очите на дете, което се забавлява. Когато се усмихваше, едрите му бели зъби блестяха от светлината на свещта.

Пайлън подаде торбата.

— Приказен кейк за тебе.

Пирата взе торбата, погледна в нея, усмихна се щастливо и извади кейка, всички кучета се ухилиха, загледаха го, заместиха лапи и заоблизваха муцуни. Пирата разчупи кейка на седем части. Едната даде на Пайлън, нали му беше гост.

— Ето, Енрике — каза той. — Ето и за тебе, Пухчо. Ето и твоето, сеньор Алек Томпсън.

Всяко куче получи своя дял, излапа го з очакване за още. Най-после Пирата изяде парчето си и показа празните си ръце на кучетата.

— Виждате, че няма повече — каза той.

Кучетата веднага легнаха край него.

Пайлън седна на пода и сложи свещта на земята, пред себе си. Пирата го оглеждаше срамежливо. Пайлън мълчеше и чакаше през главата на Пирата да минат най-различни предположения. Най-после той каза.

— Знаеш ли, че приятелите ти се безпокоят за тебе? Очите на Пирата се изпълниха с удивление.

— За мене? Моите приятели? Какви приятели?

— Ти имаш много приятели, които мислят за тебе. Те не идват да те видят, защото, сигурно Смятат, че ще наранят твоята гордост, ако те видят как живееш в този кокошарник, как се обличаш в дрипи и ядеш смет заедно с кучетата си. Но тези твои приятели се безпокоят, защото се страхуват, че лошият живот ще ти докара болести.

Пирата следеше думите му с безмълвно удивление, а умът му се мъчеше да разбере всички тези нови неща, които чуваше. Той дори не мислеше да се усъмни в тях, щом Пайлън ги беше казал.

— И аз имам всички тези приятели? — рече той; изумено. — Та аз не знаех това! И приятелите ми се безпокоят за мен? Аз не знаех това. Ако знаех, нямаше да ги карам да се безпокоят. — Той се изкашля от вълнение. — Разбери, Пайлън, на кучетата им е добре тука. А покрай тях и на мене ми е добре. Не съм мислил, че приятелите ми се безпокоят за мене. — Сълзи изплуваха в очите на Пирата.