Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 29

След като обоснова по начало съжалението си, Пайлън продължи към решението, което искаше да вземе.

„Ще бъде ли достойно — помисли си той — друг да се погрижи за него, след като сам той не може да го стори? Да му се купуват топли дрехи, да му се дава човешка храна. Но — припомни си той — аз нямам пари, за да направя тези неща, макар и да ми се ще от все сърце! Как ще могат тогава да се извършват всичките тези добрини?“

В този миг той вече се приближаваше до някъде. Като котка, която цял час се е примъквала към врабчето, Пайлън беше готов за своя скок.

„Сетих се! — възкликна мисълта му, — Ето как ще стане това! Пирата има пари, но, не му стига умът да ги използува! А аз имам ум. Ще му предложа моя ум, та да си служи с него! По своя воля ще му дам моя ум. И това ще бъде добрината, която ще сторя на този малък безумец!“

Това беше една от най-хубавите логични постройки, които Пайлън някога бе изграждал. Обзе го стремежът на художника да покаже своята творба пред публиката. „Ще кажа на Пабло“ — помисли си той. Но се запита дали би трябвало да го прави. Пабло беше ли напълно честен? Не би ли се изкусил да употреби част от тези пари за свои цели? Паилън реши да не рискува поне засега.

Понякога човек с удивление вижда, че коремът на всяко черно и грозно създание е бял като сняг. А от друга страна е тъжно да се разбере, че язви покриват скритите части на ангелите. Чест и слава на Пайлън, защото той знаеше как да открива и показва на света доброто, което се крие във всяко лошо нещо. Но той не беше сляп, както толкова много слепци, за лошото в добрите неща. Трябва със скръб да се признае, че не притежаваше нито глупост, нито едностранчивост, нито жажда за възнаграждение, за да стане светец. За него беше достатъчно да върши добрини и да бъде възнаграден от топлината на братството между хората.

Същата нощ посети кокошарника, където живееше Пирата със своите кучета. Дани, Пабло и Джизъс Мария седяха до печката, видяха го, че излиза, и не казаха нищо. Защото те деликатно помислиха, че или го е обзело опиянението на любовта, или пък се е сетил откъде може да се вземе малко вино. И в двата случая това не беше тяхна работа, докато самият той не им кажеше за какво е излязъл.

Беше съвсем тъмно, но Пайлън имаше свещ в джоба си, тъй като щеше да бъде хубаво, докато говорят, да наблюдава лицето на Пирата. Освен това носеше и един голям, сладък кейк, който Сузи Франсиско, работничка в пекарната, му беше дала срещу рецептата, с която да спечели любовта на Чарли Гусман. Чарли беше пощенски раздавач, караше моторетка и Сузи винаги носеше със себе си една мъжка шапка, за да си я сложи наопаки, ако някога Чарли я поканеше да я повози. Пайлън смяташе, че Пирата ще хареса кейка. Нощта беше много тъмна. Той се промъкваше по една тясна улица, оградена с празни места и буренясали, изоставени градини.

Големият булдог на Галвес изскочи с ръмжене от двора и Пайлън му заизрича ласкави комплименти.

— Хубаво куче — каза той нежно, както и — мило куче — и двете неща: ужасни лъжи. Все пак те направиха впечатление на булдога, защото той се върна в двора на Галвес.