Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 27

Много хора виждаха Пирата всеки ден и някои му се смееха, а други го жалеха, но никой не го познаваше добре и никой не се спираше с него. Той беше едър, широкоплещест човек с огромна черна и рошава брада. Носеше дочени панталони и синя риза, нямаше шапка. Като слизаше в града, обуваше обуща. Когато срещаше възрастни хора, очите му почваха да играят встрани и той добиваше скрития израз на животно, което би побягнало веднага, ако не го беше страх да обърне гръб на неприятеля си. По този израз паисаносите в Монтерей разбираха, че неговият ум не беше израснал заедно с тялото му. Те го наричаха Пирата поради неговата брада. Всеки ден хората го виждаха да тика по улиците своята количка с борина, докато я продадеше всичката. И винаги по петите му вървяха в група неговите пет кучета.

Енрике приличаше малко на хрътка, макар и опашката му да беше гъста и мека; Пахарито беше кафяв и къдрав, и това са единствените две неща, които можеха да се видят в него; Рудолф беше куче, за което минувачите казваха: „Това е чисто американско куче.“ Пухчо беше мопс. А сеньор Алек Томпсън — особен вид еърдейл. Те вървяха един до друг зад Пирата, отнасяха се към него с голямо уважение и винаги се грижеха за благополучието му. Когато седнеше да си почине от тикането на количката, те всички се мъчеха да седнат в скута му и да се оставят да им гали ушите.

Някои хора виждаха Пирата рано сутрин по Алварадо стрийт, други го виждаха да цепи борина, трети знаеха, че продава подпалки, но никой освен Пайлън не знаеше всичко, което правеше Пирата. Пайлън знаеше всекиго и всичко за всекиго.

Пирата обитаваше един изоставен кокошарник в двора на една изоставена къща в Тортила Флет. Той би сметнал за нахалство от своя страна да живее в самата къща. Кучетата живееха около него и върху него и на Пирата това се харесваше, защото те го топлеха и в най-студените нощи. Ако краката му бяха изстинали, той трябваше само да ги опре в горещия корем на сеньор Алек Томпсън. Кокошарникът беше толкова нисък, че Пирата трябваше да пълзи вътре по ръце и крака.

Рано сутрин, преди да съмне, Пирата изпълзяваше от своя дом-кокошарник, а кучетата го следваха с наежени козини и кихаха от студения въздух. Тогава цялата група слизаше в Монтерей и се хващаше на работа по протежението на една от уличките. Четири или пет ресторанта имаха задни входове към тази уличка. През всеки от тях Пирата влизаше в кухните на ресторантите, топли и изпълнени с миризмата на храна. Готвачите ръмжаха, но навсякъде му слагаха пакети с отпадъци в ръцете. Сами не знаеха защо го правят, но го правеха.

Щом Пирата обиколеше всички входове и напълнеше ръцете си с пакети, той се качваше обратно до Монроу стрийт, влизаше в едно празно място, а кучетата възбудено се струпваха около него. Тогава отваряше пакетите и нахранваше кучетата. За себе си вземаше по резен хляб или парче месо от всеки пакет, но не избираше най-доброто. Кучетата седяха около него, облизваха нервно муцуните си и местеха лапи, докато чакаха храната. Те никога не се бореха за нея и това беше много чудно. Кучетата на Пирата не се биеха помежду си, но затова пък се биеха с всичко друго, което бродеше на четири крака по улиците на Монтерей. Беше красива гледка да видиш как петте в група гонеха като зайци фокстериерите и шпицовете.