Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 26

— Ще прибера това малко нещо — каза той. — Някой път може да дотрябва на някого.

Когато се спусна вечерта и стана тъмно, те влязоха в къщата и накладоха огън от шишарки в печката.

За да им докаже, че им прощава напълно, Дани донесе литър гроздова ракия и сподели нейния огън с приятелите си.

Те преминаха с лекота към своя нов начин на живот.

— Твърде лошо е, че всички кокошки на мисис Моралес са мъртви — забеляза Пайлън.

Но дори и това не намали щастието им.

— Тя ще си купува нови две дузини в понеделник — каза Дани.

Пайлън се усмихна доволно.

— Ония кокошки на мисис Сото не бяха добри — рече той. — Аз посъветвах мисис Сото да им дава смлени стридени черупки, но тя не ми обърна внимание.

Те изпиха ракията и това им стигна, за да засили сладостта на приятелството.

— Хубаво е да имаш приятели — каза Дани, — Колко самотен се чувствува човек, ако няма приятели, с които да седне и да сподели своята ракийца.

— Или своите сандвичи — бързо добави Пайлън. Пабло още не беше надделял угризенията на съвестта си, защото подозираше какви обрати в небесната политика бяха причинили пожара на къщата.

— На света има много малко приятели като тебе, Дани — каза той. — На малцина е дадено такова щастие да имат приятел като тебе.

Преди Дани да потъне напълно под вълните на приятелството, той направи едно предупреждение.

— Само няма да ми лягате в леглото — заповяда той, — Това е единственото нещо, което ще си е само за мене.

Макар че никой не бе споменал нищо, всеки от четиримата знаеше, че занапред всички ще живеят в къщата на Дани.

Пайлън въздъхна от удоволствие. Свърши се с безпокойствата по плащането на наема; свърши се с отговорността да дължиш пари. Той вече не беше наемател, а гост. В ума си благодари на бога за пожара на втората къща.

— Ние всички ще бъдем щастливи тука, Дани — каза той. — Вечер ще седим край огъня и приятелите ни ще идват на гости. А от време на време все ще имаме по чаша вино, за да пием за приятелството!

Тогава Джизъс Мария, обхванат от безумието на благодарността, направи необмислено обещание. В същност ракията стори това, заедно с нощта край огъня и пържените яйца с чер пипер. Той чувствуваше, че получава големи дарове, и искаше също да се отплати с някакъв дар.

— А от днес нататък — обяви той — наш дълг и наше бреме ще бъде да снабдяваме винаги къщата и Дани с храна. Никога вече няма да оставим гладен нашия приятел!

Пайлън и Пабло погледнаха тревожно, но думите бяха вече казани: красиви и щедри думи. Никой не можеше безнаказано да ги върне назад. Дори Джизъс Мария разбра, след като ги изрече, величието на своето изявление. Те можеха само да се надяват, че Дани ще го забрави.

„Защото — си каза Пайлън, — ако спазваме това обещание, то ще е по-лошо от наем. Ще бъде направо робство.“

— Кълнем ти се, Дани! — каза той.

Те седнаха до печката със сълзи на очи. Обичта, която изпитваха един към друг, беше почти непоносима.

Пабло избърса влажните си очи с опакото на ръката си и повтори думите на Пайлън.

— Ние ще си живеем тука много щастливо — каза той.

7

КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ СЕ ПРЕВЪРНАХА В СИЛА НА ДОБРОТО. КАК ПОМОГНАХА НА БЕДНИЯ ПИРАТ