Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 25

— Аз малко ще ви напусна, приятели — рече той. — По-късно ще се срещнем при каменоломната. Ако можете да се удържите, по-добре ще е да не вземате кошницата.

Те тъжно го гледаха, а Пайлън стана и тръгна между дърветата под прав ъгъл с групата и кошницата. Когато след няколко минути се чу да лае куче, да кукурига петел, някой да се смее дрезгаво, да ръмжи дива котка, да се пищи и да се вика за помощ, Пабло и Джизъс Мария никак не се учудиха, но групата туристи останаха изненадани и заинтригувани. Те оставиха кошницата си и се затичаха към разнообразните звуци.

Пабло й Джизъс Мария послушаха Пайлън, Те не взеха кошницата, но шапките и ризите им останаха завинаги след това изцапани от пържени яйца.

Към три часа следобед тримата разкаяни грешници бавно вървяха към къщата на Дани. Ръцете им бяха пълни с дарове за помирение: портокали, ябълки, банани, буркани с маслини и туршия, сандвичи с шунка, сандвичи с варени яйца, бутилки с газирана вода, картофена салата в кесийка с импрегниран картон и един брой от „Сатърди ивнинг поуст“.

Дани ги видя да идват, стана и се помъчи да си припомни нещата, които трябваше да им каже. Те се наредиха пред него и сведоха глави.

— Кучета мръсни! — завика им Дани. — Грабители на почтени къщи. Хайвер от пиявици! — Той нарече майките им крави, а бащите им — дърти овни.

Пайлън отвори чантата, която държеше, и изложи сандвичите с шунка. Дани каза, че няма повече доверие в приятелите си, че вярата му е била попарена, а приятелството му — потъпкано. И тогава престана да си спомня по-нататък, защото Пабло извади изпод пазвата си две пържени яйца с черен пипер. Но Дани се върна към по-старите поколения и се усъмни в добродетелта на техните баби и в мъжките способности на техните дядовци.

Пайлън измъкна розовия сутиен и го остави да се люлее безшумно на пръста му.

Тогава Дани забрави всичко. Той седна на верандата, приятелите му също седнаха и пакетите бяха отворени. Ядоха до болка. Един час по-късно се отпуснаха на верандата, за да си починат и да смелят спокойно храната си, а Дани попита между другото, като нещо съвсем странично:

— Как почна пожарът?

— Не знаем — обясни Пайлън. — Бяхме легнали да спим и той е почнал. Може би имаме врагове.

— Може би бог има пръст в него — каза с жар Пабло.

— Кой може да каже какво кара добрият бог да прави това, което прави? — добави Джизъс Мария.

Когато Пайлън подаде сутиена и обясни, че това е за подарък на мисис Моралес, Дани остана сдържан, Той погледна недоверчиво сутиена. Стори му се, че неговите приятели много ласкаят мисис Моралес.

— Тя не е жена, на която да се правят подаръци — отсъди той най-после. — Много често ние сами се връзваме за жените, като им подаряваме копринени чорапи.

Той не обясни на приятелите си студенината, която беше настъпила в отношенията му с мисис Моралес, откак бе станал собственик само на една къща, нито пък би могъл, от кавалерство към мисис Моралес, да разкаже за своето собствено задоволство от тази студенина.