Читать «Тортила Флет» онлайн - страница 24

„Ако къщата не беше изгоряла — мислеше си той, — аз щях да ламтя за наема. Приятелите ми щяха да изстинат към мен, защото щяха да ми дължат пари. Сега ние можем да бъдем отново свободни и щастливи.“

Но Дани знаеше, че трябва да бъде малко строг към приятелите си, защото иначе щяха да го помислят за твърде мек. Затова, докато седеше на верандата и пъдеше мухите с ръка, която криеше повече предупреждение, отколкото заплаха, той си помисли за нещата, които трябваше да каже на своите приятели, преди да ги прибере отново под стряхата на своята топлота. Трябваше да им покаже, че не е човек, който може да бъде мамен. Но той копнееше по-скоро да се свърши с всичко това и пак да стане тоя Дани, когото всички обичаха, тоя Дани, когото хората търсеха, щом имат галон вино или парче месо. Като собственик на две къщи го бяха смятали за богат и той беше пропуснал много гуляи.

Пайлън, Пабло и Джизъс Мария спаха дълго върху боровите иглички в гората. Нощта им беше донесла толкова ужасни преживявания, че бяха уморени. И все пак слънцето изгря най-после в лицата им със съвсем обеден жар, полазиха ги мравки, а две сини сойки застанаха наблизо и ги нарекоха с какви ли не лоши имена.

Но това, което наистина прекрати съня им, беше една група туристи, които насядаха от другата страна на храсталака и отвориха голяма кошница. Миризмите й се понесоха към тях и те се събудиха, станаха и тогава пред тях отново се появи сериозността на положението им.

— Как почна пожарът? — плачливо попита Пабло, но никой не знаеше.

— Може би ще е по-добре за известно време да отидем в друг град — предложи Джизъс Мария. — В Уотсънвил или Салинас, те са хубави градове.

Пайлън извади сутиена от джоба си и погали с ръка меката розовина. После го дигна към слънцето и погледна през него.

— Това само отлага нещата — реши той. — Аз мисля, че ще е по-добре да идем при Дани и да си признаем грешката като малки деца при баща си. Тогава той няма да ни каже нищо лошо, защото ще му стане мъчно, И освен това, нали ще занесем подарък за мисис Моралес?

Неговите приятели кимнаха в знак на съгласие. Очите на Пайлън се насочиха през гъстия храсталак към групата туристи и по-специално към голямата кошница, откъдето идваше пронизващата миризма на пържени яйца с чер пипер. Носът му се набърчи като на заек, Той се усмихна и за миг изпадна в тиха мечтателност.