Читать «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))» онлайн - страница 6

Към водата обърнал своите мисли онзи Айнур, когото елфите наричат Улмо и който бил най-надарен от Илуватар в музикалните умения. За въздух и ветрове пък копнеел Манве, най-благородният от всички Айнури. За земната твърдина си мислел Ауле, комуто Илуватар бил дал сръчност и знания с пълна шепа — почти толкоз, колкото и на Мелкор; само че Ауле дири наслада и гордост в самото дело и сътвореното от него, а не в притежание и власт — затуй раздава щедро и нищо не скътва, а безгрижно се прехвърля към ново дело.

Обърнал се Илуватар към Улмо и рекъл:

— Не виждаш ли как в това малко царство сред Дълбините на времето тръгва Мелкор да воюва срещу онуй, що е подвластно на тебе? Измисли той лютия студ, но не можа да съсипе прелестта на изворите и бистрите твои езера. Виж снега, виж изящната скрежна дантела! Измисли още Мелкор жега и пламъци ненаситни, но не пресуши твоя копнеж, нито пък укроти песента на морето. Виж висотата на величавите облаци и омайния танц на мъглите; чуй как се ръси дъжд по Земята! А с тия облаци ти се издигаш във висинето при Манве, твоя най-скъп приятел.

Отвърнал му Улмо:

— Вярно, тъй водата става далеч по-красива от онуй, що жадуваше сърцето ми; и в най-потайните си мечти не бях замислил прелестта на снежинката и музиката на дъждовете. Вечно ще диря Манве, та заедно да творим нови песни за твоя наслада!

Тъй още от зората на дните се съюзили Манве и Улмо, та и до днес служат най-вярно на целта на Илуватар.

Ала още преди да довърши Улмо, както гледали всички Айнури, изведнъж сякаш някой отнел видението и го укрил от техния взор; в този миг им се сторило, че долавят нещо ново. Мрак се наричало то и дотогава го знаели само от мислите си. Ала вече били обикнали прелестното видение и се увлекли в съдбините на сътворения свят, тъй че мислели само за него; защото когато видението изчезнало, разказът бил недовършен и тепърва имало да се коват кръговете на времето. Казват, че гледката свършила преди Царството човешко и залеза на Първородните, тъй че макар всичко туй да е в Музиката, Айнурите не видели с очите си следващите епохи и края на света.

Настанал тогава смут сред Айнурите, ала Илуватар ги свикал и казал:

— Знам как горещо копнеете туй, що видяхте, да не е само образ в мислите ваши, а да го има наяве — част от вас, и все пак отделно. Затова ще река: Еа! Да бъде! И в Пустотата ще пратя Нетленния пламък за сърце на света и светът ще излезе наяве; а който от вас поиска, ще може да иде при него.

Изведнъж видели Айнурите в далечината светлина като облак със сърце от жив пламък и разбрали, че вече не е само видение, а сътвореният от Илуватар свят на име Еа.

И станало тъй, че част от Айнурите живеят и до днес при Илуватар отвъд пределите на света; а други, сред тях мнозина от най-прекрасните и могъщите, се сбогували с Илуватар и слезли надолу. Но по волята на Илуватар, а може би и от своята безпределна обич, те поели едно условие: занапред цялата тяхна мощ да е обвързана със света чак до неговия завършек, тъй че те да му дават живот и да се грижат за него. От тогаз ги наричат Валари — Силите на света.