Читать «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))» онлайн - страница 5

А Чедата на Илуватар били елфи и хора, наречени още Първородни и Следващи. И сред целия приказен блясък на света, сред неговите величави чертози, пространства и огнени колела, избрал Илуватар техния дом в Дълбините на времето под безбройни звезди. Дреболия би изглеждал подобен дом за онзи, който взима предвид само славата на Айнурите и забравя тяхната страховита проницателност. Ала може ли някой да вземе за основа цялата необятна Арда и да съгради върху нея колона тъй висока, че върхът й да стане по-остър от игла; та тъй и другото — кому е дадено да съзерцава само необятния свят, върху който и до днес се трудят Айнурите, а да забравя за безграничната грижа и точност, с която оформят и най-дребното нещо в него?

Когато съзрели видението за бъдния дом и Чедата на Илуватар, мнозина от най-умелите Айнури устремили и мисъл, и копнеж към това място. И пръв между тях бил Мелкор — най-могъщият от онези Айнури, що имали дял в песента. Изпървом залъгвал дори и себе си, че желае да тръгне натам и заради благото на Чедата да се пребори с вълните от жега и студ, що самият той бил породил. Но всъщност искал да покори и елфи, и хора, понеже завиждал на дарбите, с които обещал да ги надели Илуватар; мечтаел да има слуги и роби, да го наричат Властелин и да потъпква чуждата воля.

А останалите Айнури гледали този дом сред необятните простори на света, наричан от елфите Арда — Земята; светлина бликала в сърцата им, радвали се очите им на яркото пъстроцветие, но дълбок смут ги обземал от рева на морето. Наблюдавали ветровете, въздуха и всичко, от което е изградена Арда — желязо, камък, злато, сребро и още какво ли не, ала над всичко най-силно възхвалили водата. И казват Елдарите, че от всичко друго на тая Земя тъкмо водата най-добре съхранява древното ехо от Музиката на Айнурите; тъй и до днес мнозина от Чедата на Илуватар слушат ненаситно гласа на морето, без сами да знаят що чуват.