Читать «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))» онлайн - страница 7

Но когато навлезли в Еа, те изпървом се смаяли и объркали — нямало и следа от онуй, що били видели; всичко тепърва предстояло и било още безформено и мрачно. Защото Великата Музика била само развитие и цъфтеж на мисълта в Чертозите извън Времето, а видението не било нищо друго освен предсказание за света; сега Валарите пристъпвали в зората на Времето и осъзнавали, че светът е бил само сянка и песен, а на тях се пада да го довършат. Тъй започнал техният тежък труд сред безмерни и незнайни простори, в епохи забравени и непознати, додето най-сетне в дълбините на Времето и сред необятната шир на Еа настанал часът, в който бил сътворен дом за Чедата на Илуватар. И в този труд главна роля поели Манве, Ауле и Улмо; ала Мелкор също бил там от самото начало, палел огромни огньове и се месел във всяко дело, та ако може, да го използва за своите цели и стремежи. И когато Земята била още млада и обгърната в пламък, закопнял Мелкор за нея и рекъл на другите Валари:

— Туй ще е моето царство и занапред моето име ще носи!

Ала Манве бил брат на Мелкор в мислите на Илуватар, нему се падала главната роля във втората песен, що изпял Илуватар сред глъчката на Мелкор; свикал той множество духове, всесилни и не чак толкоз могъщи, да слязат в ширинето на Арда и да му помогнат, та Мелкор да не провали тяхното дело навеки и да не повехне Земята още преди да е разцъфтяла. И рекъл тогаз на Мелкор:

— Нередно е туй царство само твое да бъде и никога няма да стане, защото мнозина други повече труд от теб са положили.

И настанала свада между Мелкор и останалите Валари, а сетне той се оттеглил другаде, где можел да върши каквото си иска, но не помръкнал в душата му копнежът по Арда.

Придобили тогава Валарите форма и цвят; и понеже били дошли на света от любов към Чедата на Илуватар, избрали си форма такава, каквато били зърнали във Видението, ала далеч по-величава и славна. Не от самия свят иде тяхната форма, а от познанията им за света; нуждаят се те от нея само дотолкоз, колкото нам са потребни одежди, макар че и голи не губим своята същност. Тъй и Валарите могат да бродят без дреха и тогаз даже Елдарите не умеят да ги усещат. Но решат ли одежда да вземат, те придобиват форма — мъжка или женска, защото по нрав са различни от самото начало и разликата се вижда в техния избор ала не само в него се крие, тъй както и ние се делим по одежди на мъже и жени, макар че не там е главното. Често избират Великите форма на крале и кралици сред Чедата на Илуватар; но понякога решават да надянат одежди от своята собствена мисъл, въплътени във величави и страшни форми.

Привлекли Валарите множество свои съратници — някои по-дребни, други почти тъй велики като самите тях и всички заедно дълго се трудили да подредят Земята и да укротят гнева на стихиите. Видял тогава Мелкор, че делото напредва и Валарите бродят по земната шир като видими сили, пременени с прекрасни и славни одежди, а Земята се превръща в градина за тяхна наслада, защото утихвал гневът на стихиите. Растяла в душата му завист велика и той също взел видима форма, но поради гневливия нрав и пламналата злоба тази форма била страховита и мрачна. Спуснал се в Арда с мощ и величие далеч по-голямо от туй на всички други Валари и бил като планина, що нагазва в морето, вдигнала горделиво глава високо над облаците, с ледена броня покрита и увенчана с корона от дим и огън; а в очите му пламък горял, що съсухря от жега и сковава с мъртвешки студ.