Читать «Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))» онлайн

Джон Р. Р. Толкин, Кристофър Толкин

Силмарилионът

(под редакцията на Кристофър Толкин)

ПРЕДГОВОР

„Силмарилионът“, публикуван едва четири години след смъртта на своя създател, е разказ за Древните дни или Първата епоха на света. Във „Властелинът на пръстените“ бяха описани великите събития от края на Третата епоха, но легендите в настоящата книга идват от най-далечното минало, когато първият Мрачен владетел на име Моргот живеел в Средната земя и Върховните елфи воювали с него, за да си възвърнат Силмарилите.

„Силмарилионът“ обаче не само описва далеч по-древни събития от ония, които срещаме във „Властелинът на пръстените“; той е по-ранната творба — както по замисъл, така и във всички останали отношения. Макар и не под това заглавие, той е съществувал още преди половин век, а в старите записки от 1917 година насам можем да срещнем набързо нахвърляни ранни варианти на главните събития в тази цялостна митология. Но произведението така и не бе публикувано (макар че във „Властелинът на пръстените“ можем да открием известен намек за неговото съдържание) и през целия си дълъг живот баща ми продължи неуморно да работи върху него. През това време „Силмарилионът“, смятан отначало за обикновено повествование, не претърпя някакви драстични промени; той отдавна се бе превърнал в традиция и основа за по-сетнешни произведения. Ала текстът съвсем не бе окончателно завършен и понякога се променяха дори основни идеи, свързани със същината на описвания в него свят; същевременно легендите биваха преразказвани ту по-нашироко, ту по-кратко и в най-различни стилове. С течение на годините всички тези промени и варианти, както на отделните подробности, така и на общата перспектива, станаха толкова сложни, всепроникващи и многослойни, че създаването на една категорична и окончателна версия изглеждаше неосъществимо. Нещо повече, старите легенди („стари“ не само поради своя произход от древната Първа епоха, но и в мащабите на бащиния ми живот) се превърнаха в носители и хранилища на неговите най-дълбоки размисли. В по-късните му произведения митологията и поезията бяха засенчени от увлечението по теологични и философски въпроси, което често водеше до несъвместимост на стиловете.

След смъртта на баща си трябваше да поема задачата по оформянето на това произведение в удобен за печатане вид. От самото начало ми стана ясно, че всеки опит да представя между кориците на една-единствена книга цялото многообразие на материала — да покажа „Силмарилионът“ като активно развиващо се творческо търсене в течение на повече от половин век — всъщност би довел само до хаос и затрупване на същественото под куп подробности. Поради това се заех да съставя обединения текст, като подбирах и подреждах по начина, който ми се струваше най-подходящ за създаване на една свързана и цялостна история. При този труд срещнах особени затруднения в заключителните глави (след гибелта на Турин Турамбар), тъй като те бяха останали неизменни от дълги години насам и в много отношения влизаха в противоречие с по-развитите идеи от други части на книгата.