Читать «Цветът от Космоса» онлайн - страница 15

Шестимата служители последвали кабриолета на Ами с открита карета и след около четири часа стигнали до чумавата къща. Макар да били свикнали с всякакви злокобни гледки, всички били потресени от онова, което открили на тавана и под карираната покривка. Видът на фермата сред сивата пустош вдъхвал страх сам по себе си, ала двете купчинки разпадаща се плът надхвърляли границите на ужаса. Никой не издържал да ги гледа за по-дълго, дори съдебният лекар заявил, че не е останало нищо за изследване; можел обаче да вземе проби и да ги анализира по-късно. Както вече казах, накрая двете стъкленици с прах попаднали в университетската лаборатория, където било направено удивително откритие. Под електроскоп а пробите излъчвали неизвестен спектър, чиито ивици в много отношения съвпадали със спектъра на странния метеорит. След месец прахът загубил способността да излъчва този спектър; състоял се главно от алкални фосфати и карбонати.

Ако можел да допусне, че спътниците му ще пристъпят незабавно към действие, Ами нямало да спомене и дума за кладенеца. Слънцето залязвало и той искал час по-скоро да се прибере у дома. Но тревожният му поглед неволно се стрелкал към кръглото зидче и когато един от детективите го запитал за причината, той признал, че Наюм дотолкова се боял от нечие гибелно присъствие долу, та даже не бил опитал да потърси там телата на Мъруин и Дзенас. При тия думи полицаите незабавно се заели да доизпразнят кладенеца. Разтреперан от главата до петите, Ами трябвало да чака, докато вадели кофа подир кофа и изсипвали вонящата вода, бърчейки с отвращение носове; накрая Зловонието ги принудило да си запушат ноздрите. Работата траяла по-кратко, отколкото се боял, защото нивото на водата било спаднало необичайно ниско. Излишно е да описвам с подробности какво намерили: Мъруин и Дзенас, разложени почти до скелети; едно куче и един елен в същото състояние; костите на няколко по-дребни животинки. Тинята на дъното изглеждала необяснимо пореста и пълна с мехури; един полицай с прът се спуснал по металните скоби и открил, че може да забие върлината докрай, без да срещне твърдо препятствие.

Нощта вече се спускала и инспекторите донесли фенери от къщата. Като станало ясно, че няма да изкопчат нищо повече от кладенеца, всички влезли в стария хол да пообмислят нещата, докато отвън бледите лъчи на призрачния месец огрявали сивата пустош. Откровено признавали недоумението си — не виждали никакъв що-годе убедителен общ фактор между странното състояние на растителността, неизвестната болест по животните и хората и загадъчната гибел на Мъруин и Дзенас в замърсения кладенец. Вярно, всички били в течение на местните слухове, обаче не можели да повярват в събития, които противоречат на природните закони. Нямало съмнение, че метеоритът бил отровил почвата, ала как да обяснят заболяването на хора и добитък, без да са яли от растенията, поникнали върху тази почва? Дали пък не била виновна водата от кладенеца? Може би. Струвало си да отнесат проба за анализ. Но каква невероятна лудост била заставила двете момчета да скочат във водата? Сивите съсухрени останки доказвали, че ги е сполетяла една и съща смърт. Защо навсякъде се сблъсквали с разпадане и сивота?