Читать «Цветът от Космоса» онлайн - страница 13

Ами не спомена повече подробности, а и аз не го разпитвах, само си отбелязах мислено, че купчината от ъгъла вече не се появи в разказа му като подвижен предмет. Някои неща трябва да останат забулени в мълчание, а неведнъж се е случвало милосърдна постъпка да бъде осъдена жестоко от закона. Доколкото разбрах, в мансардата скоро нямало нищо живо; да се остави там каквото и да било мърдащо същество би било чудовищен грях, за който всеки би заслужил вечно проклятие. На мястото на флегматичния селянин всеки друг би полудял; Ами обаче съхранявал разсъдъка си, когато прекрачил прага и заключил прокълнатата тайна. Сега трябвало да се погрижи за Наюм — да го нахрани и да го отведе някъде на лечение.

В мига, когато започвал да слиза по мрачната стълба, чул от долния етаж тъп удар; сторило му се, че дочува и приглушен вик, и той с тревога си спомнил за лепкавата мъгла, която се била плъзнала край лицето му в ужасната стаичка. Чие ли присъствие бил разбудил с влизането и крясъка си? Обзет от смътна боязън, той спрял и чул отдолу нови шумове — да, несъмнено по пода се влачел някакъв тежък предмет; освен това се раздавал гнусен лепкав звук… като някакво отвратително сатанинско мляскане. Трескавото му въображение неволно го свързало с видяното на тавана. Всемогъщи Боже! В какъв неописуем кошмар попаднал? Безсилен да слезе или да отстъпи, той стоял там разтреперан и гледал сенчестия завой на тясната стълба. Сцената се запечатала в мозъка му до най-малката подробност: шумовете, страхотното чувство на очакване, сумракът, стръмните стъпала, и най-вече — Господи помилуй! — бледото, но отчетливо сияние по всичката дървения — стъпала, дъски и греди.

В същия миг отекнало безумното цвилене на коня му, последвано от чаткането на бесен галоп. След малко тропотът на животното и кабриолета заглъхнал в далечината и ужасеният Ами сред мрака на стълбището се питал тревожно какво ли е предизвикало това бягство. Но имало още нещо. Отвън долетял нов звук, почти като плисък на… вода откъм кладенеца, до който Ами бил оставил коня. Навярно колелата на кабриолета били съборили вътре някой камък… А проклетата стара дървения продължавала да излъчва бледа фосфоресцираща светлина. Боже! Колко древна била къщата! По-голямата част датирала от 1650 година, а покривът — най-късно от 1730.