Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 9

Проверих магазина. Беше зареден. Върнах го на мястото му, прибрах пистолета в сакото си и отидох при останалите.

Дор Ласос още говореше:

— Флората и фауната се поддържат в идеален естествен баланс и през последните шестдесет хиляди години излишъкът над нормалния брой на който и да е вид не е надвишил един процент. Животът на Хикса е планомерен и прогнозиран. Времето се контролира в максимална степен.

Докато сядах, металическият глас на хиксаброда трепна за секунда, после се стабилизира и продължи:

— Ще се върна там някой ден.

— Красива картина — каза Хлапето.

Беше се навел напред над масата, очите му блестяха и усмивка оголваше зъбите му.

— Много привлекателна планета. Но неприятно ми е да ви информирам, Дор Ласос, че тя бледнее пред едно друго местенце в галактиката.

И хиксабродите са воини. Изражението на Дор Ласос не се промени, но гласът му стана по-дълбок и отекна в стаята:

— Вашата планета?

— Бих желал да е така — отвърна Хлапето със същата вълча усмивка. — Бих желал да мога да твърдя това. Но мястото, за което говоря, е така чудесно, че мен едва ли ще ме пуснат там. Всъщност аз никога не съм виждал този край, но много съм слушал за него през последните няколко години. Той или е наистина най-дивното място във вселената, или пък човекът, който разказва за него…

Бутнах назад стола си, за да стана но Клей стисна ръката ми и ме задържа.

— Та ти казваше, че… — обърна се той към Хлапето, което моето движение бе накарало да замълчи.

— Човекът, който ми е разказвал за него — каза Хлапето спокойно, — е един от онези майстори на лъжата, за които споменах на Дор Ласос.

Отново се опитах да стана, но Клей пак ме изпревари. Висок и горд, той се изправи на края на масата.

— Мое право си е — прошепна ми тихо.

Без да бърза, преднамерено той взе чашата си и я запрати право в лицето на Хлапето. Тя се удари в масата пред него и брендито заля безукорната му униформа.

— Извади пистолета си! — заповяда Клей.

Сега и Хлапето скочи. Знаех, че е замислил цялата тази сцена, но въпреки това не успя да скрие омразата си. Лицето му побеля от гняв. Подпря се на ръба на масата, стараейки се да се овладее и да довърши предварително скроения план.

— Защо са ни нужни пистолетите? — попита Хлапето.

Гласът му бе станал хрипкав от усилието да се сдържа.

— Ти ме нарече лъжец.

— И пистолетите ли ще докажат, че не си?

Хлапето вече си възвръщаше самообладанието — задиша по-спокойно, а смехът му прокънтя в стаята.

— Защо са ни пистолетите, щом е възможно с абсолютна точност да установим дали казваш истината?

Погледна един след друг всички присъствуващи. След това очите му пак се приковаха в Клей.

— Години наред ти ми разправяш какви ли не неща. Но две от тях непрекъснато повтаряш. Първо — че си бил комарджия. Второ — че Лулунгомина, твоята скъпоценна Лулунгомина на Тарсус, е най-прекрасното място в цялата вселена. И двете ли са верни?