Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 7

Така че тази вечер всички бяхме в залата за отдих — почистена, с подредена нарочно за случая маса. Изпихме коктейлите си, седнахме на масата и вечерята започна.

По време на различните блюда разговорът се въртеше около теми, които не засягаха пряко настоящия ни живот. Спомени за посетени места, сравняване на отминали преживелици, някои от тях доста странни, ето за такива неща говорехме на масата.

Несъзнателно всички се опитвахме да предразположим хиксаброда и той да се включи. Но Дор Ласос си седеше на почетното място между Клей и мен (Хлапето беше малко по-настрани) и запазваше ледено мълчание — докато не приключихме с десерта и неочаквано не стана дума за Медиа.

— Медиа — обади се Хлапето. — Чувал съм за Медиа. Малка планета, но на която обикновено всичко се намира — от супа до лешници. Там има и една такава форма на живот, за която се смята, че съдържа ценни за метаболизма вещества. Казва се… само за секунда да помисля, казва се…

— Казва се нигти — с изненада чухме авторитетния металически глас на Дор Ласос. — Дребно четириного с високо развита нервна система и голямо количество мастна тъкан. Ходил съм на тази планета преди повече от осемдесет години, преди още да я отворят за посетители. Хранителните ни запаси се развалиха и имахме възможността да изпробваме верността на теорията, че нигтите служат за прехрана на почти всяко познато мислещо същество.

Той замълча.

— И какво стана? — настоя Хлапето. — Щом сте тук и ни разказвате тази история, значи животното ви е спасило от глад.

— За мен и хората на кораба нигти се оказа доста питателна храна — отговори Дор Ласос. — За съжаление на борда имаше и няколко микрушни от Поларис.

— И какво се случи с тях? — запита някой.

— Високо развита, но неустойчива форма на живот — отвърна Дор Ласос, отпивайки бренди от чашата си. — Получиха гърчове и умряха.

Познавам нрава на хиксабродите и добре разбирах, че този малък анекдот бе продиктуван не от садизъм, а от пълно равнодушие. Но усетих как вълна на отвращение заля хората в стаята. Никоя друга форма на живот не се радва на такова всеобщо благоразположение както микрушните — фини дъгоцветни мекотели с вкус към поезията и философията.

Мъжете на масата съвсем видимо се отдръпнаха от Дор Ласос. Но това му направи толкова впечатление, колкото ако бяха изръкопляскали бурно. Изключително рядко хиксабродите са способни да проявят съчувствие и разбиране, когато става дума за друга раса.

— Но това е ужасно — бавно каза Клей. — Винаги съм харесвал микрушните.

Той беше пил доста и тази на вид безобидна забележка прозвуча почти като предизвикателство.

Студените кафяви очи се обърнаха към Клей. Но какво видя, какво си помисли Дор Ласос — всичко остана скрито зад безстрастното му изражение.

— По принцип — отсече той — те са честна раса.

Това бе най-голямата похвала за някого, която можеше да се чуе от един хиксаброд. Мислех, че въпросът е приключил, когато Хлапето пак се обади: