Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 8

— За разлика от нас, хората, а, Дор Ласос?

Хвърлих му гневен поглед иззад гърба на хиксаброда. Но той продължи, без да се замисля:

— Та казах за разлика от нас, хората, а? — натърти Хлапето.

Той явно също беше пил доста и силният му глас прозвуча рязко на фона на затихналата стая.

— Хората се различават един от друг — заяви Дор Ласос равнодушно. — Някои от вас са сравнително честни. Но като цяло човешката раса не може да се похвали с особена честност.

Типичен за хиксабродите директен и недвусмислен отговор — Дор Ласос щеше да каже същите думи дори ако веднага след това му прережеха гърлото. Това трябваше вече да накара Хлапето да млъкне, но той продължи:

— Ах, да-а. Някои са сравнително честни, но като цяло сме нечестни. Но не разбирате ли, Дор Ласос, човешкото чувство за хумор често се проявява точно в лъжите. Някои от нас лъжат просто за развлечение.

Дор Ласос отпи от брендито си и не отговори.

— Разбира се — не спираше Хлапето, — понякога някой от нас, хората, си мисли, че е забавен с лъжите си, докато всъщност не е. Някои лъжи са просто досадни, особено ако ти се налага да ги слушаш отново и отново. Но, от друга страна, съществуват такива майстори на лъжата, че дори вие ще сметнете неистините, които казват, за смешни.

Клей изведнъж се надигна и от внезапното му рязко движение от чашата му се разплиска бренди и изцапа покривката. Той се вторачи в Хлапето.

Погледнах ги всичките — Клей, Хлапето, Дор Ласос — и ме обзе лошо предчувствие.

— Едва ли — рече Дор Ласос.

— Но не, вие трябва да чуете истински „експерт“ — отвърна Хлапето възбудено. — Особено когато „материалът“ му е добър. Като например въпросът за родните планети. Какво представлява вашата родна планета Хикса?

Вече бях убеден, че подозренията ми са верни. Без да привличам ненужно внимание към себе си, станах и излязох.

Чуждоземецът издаде странен дрезгав звук и заговори — гласът му ме следваше, докато бързо крачех по празния коридор.

— Много е красива — казваше сякаш някакъв компютър. — Диаметърът й е тридесет и осем хиляди метра. Притежава двадесет и три големи планински вериги и седемнадесет обширни водни пространства…

Гласът на хиксаброда заглъхна — вече не чувах думите.

Преминах пустите коридори и направо се качих в комуникационната зала. Влязох през вратата, без да спирам — в поотиворечие с наредбите, без да погледна автоматичния принтер за някое ново неочаквано съобщение, без да си направя труда да проверя дали предавателят е настроен на автоматично откриване и сигнализиране за приближаващи кораби.

Не обърнах внимание на нищо и отидох направо при картотеката, където се съхраняват всички получени съобщения.

Отворих я и извадих папката за онзи ден. Набързо прегледах многобройните копия с въпросната дата. И там, под надписа „Съобщения за посетители“, намерих известието за пристигането на Дор Ласос. Прескочих различните данни за нашия гост и спрях поглед на реда, където беше отбелязан последният му престой.

Тарсус.

Клей ми бе приятел. А това, което човек е в състояние да изтърпи, без да рухне, си има своите граници. На една от стените в комуникационната зала висеше списък на хората от станцията. Срещу името на Уилям Питърбъръ сложих знака на дорсайците и извадих пистолета си от сандъка с оръжията.