Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 10

Клей дишаше бавно и тежко.

— И двете са верни — отвърна той, мъчейки се да надвие треперенето в гласа си.

— Поддържаш ли твърдението си?

— С цената на живота си.

— А-а — каза Хлапето присмехулно и вдигна показалец. — Но аз не искам да поддържаш тези приказки с цената на живота си, а с цената на солидното богатство, което трупаш от години. Настояваш, че си бил комарджия. Готов ли си да се обзаложиш, че думите ти не са лъжа?

Чак сега Клей усети капана.

— Хвани се с мене на бас — подкани го Хлапето безгрижно. — Така ще докажеш правдивостта на първото твърдение.

— А второто? — запитай Клей.

— Ами — Хлапето посочи Дор Ласос — къде ще намерим по-добър съдия? При нас е един хиксаброд.

Хлапето се полуобърна към чуждоземеца и леко му се поклони.

— Нека той да прецени дали казваш истината.

Отново се понадигнах, но Клей пак ме бутна да седна. Попита Дор Ласос:

— Мислите ли, сър, че сте в състояние да разрешите подобен спор?

Кафявите нечовешки очи се срещнаха с тези на Клей и не се отместиха за известно време.

— Току-що пристигам от Тарсус — каза хиксабродът. — Член съм на галактическата топографска комисия, която имаше задача да направи карта на планетата. Аз трябваше да удостоверя истинността на картата.

Изборът всъщност не бе никакъв избор. Клей гледаше вторачено хиксаброда, а всички ние чакахме отговора му. Страшен гняв ме обзе. Наблюдавах другите на масата — по реакцията им исках да разбера дали няма да можем да прекратим скандала. Но вместо съчувствие, както се надявах, видях само безразличие или цинизъм, или дори отвратителното любопитство на хора, за които кръвта и сълзите са развлечение.

Осъзнах със свито сърце, че в края на краищата аз единствен съм останал приятел на Клей. Тъй като самият остарявах и бях доста словоохотлив, непрекъснатите му разкази за Лулунгомина не ме дразнеха. Но на другите бяха омръзнали. На това, което аз приемах като трагедия, те гледаха като на заслужено възмездие за един досаден лъжец.

Каквото аз забелязах, не убягна и на Клей. Очите му потъмняха, погледът му стана студен.

— На колко се обзалагаш? — попита Клей.

— На Всичко, което имам — отговори ентусиазирано Хлапето и се наведе напред. — Достатъчно, та и предостатъчно, за да съответствува на твоите пари. Сумата е равна на заплатата за осем години служба.

Сковано, без да продума, Клей извади спестовната си книжка и тефтерче с разписки. Подписа една за всичките пари и остави книжката и квитанцията на масата пред Дор Ласос. Хлапето, очевидно дошло подготвено, направи същото, като прибави и голяма купчина пари в брой — спечелени на комар през последните седмици.

— Това ли е всичко? — попита Клей.

— Всичко — отговори Хлапето. Клей кимна, отстъпи назад и каза:

— Давай!

Хлапето се обърна към чуждоземеца:

— Дор Ласос, много сме ви задължени за съдействието, което ни оказвате.

— Радвам се да чуя това — отвърна хиксабродът, — тъй като съдействието ми ще струва на спечелилия баса една хилядарка.

Неочакваната забележка, издаваща студената пресметливост на госта ни, за момент смути Хлапето. Единствено аз, който познавам хиксабродската раса, не се изненадах. Но останалите бяха шокирани и веднага се настроиха против Хлапето. Досега приемаха облога като жестока, но поне честна игра, засягаща само нас. Изведнъж ситуацията се промени — сякаш бяха наели платен побойник да се разправи с един от нашите.