Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 11

Но вече нищо не можеше да се направи — облогът си бе облог. Независимо от това, чуха се недоволни гласове от различните кътчета на стаята.

Хлапето заговори бързо — прекъсването го беше уплашило, а спестяванията на Клей не му излизаха от ума.

— Вие сте участвували в топографската комисия, нали?

— Да — отвърна Дор Ласос.

— Значи планетата ви е позната?

— Позната ми е.

— Знаете ли географията й, нали? — настоя Хлапето.

— Няма да повтарям казани вече неща.

Хиксабродът отправи към Хлапето смразяващ, почти злобен поглед.

— Какво представлява тази планета? — Хлапето облиза устни. Започваше да си възвръща обичайната самоувереност. — Голяма планета ли е?

— Не.

— Богата планета ли е?

— Не.

— Красива планета ли е?

— Не намирам.

— Говорете по същество! — намеси се Клей грубо, с напрегнат, дрезгав глас.

Хлапето го погледна — наслаждаваше се на ситуацията. След малко заговори пак на Дор Ласос:

— Много добре, сър, да преминем към същината на въпроса. Чували ли сте някога за Лулунгомина?

— Да.

— Били ли сте някога там?

— Да.

— И честно ли заявявате — за първи път бурен огън пламна в очите на хиксаброда: обидата, която Хлапето, без да ще, му нанесе, беше страшна, — честно ли заявявате, че според вашето добре обмислено мнение Лулунгомина е най-прекрасното място във вселената?

Дор Ласос отвърна поглед от Хлапето и го насочи към останалите в стаята. Сега най-накрая по лицето му ясно се четеше презрение към всички нас.

— Да, най-прекрасното — беше отговорът.

Дор Ласос се изправи пред очите на смаяните хора около масата. Взе полагащата му се хилядарка от купа пари и подаде останалите заедно с двете спестовни книжки и разписките на Клей. След това пристъпи към Хлапето и каза:

— Ръцете ми са чисти.

Пръстите му се свиха. И докато ние наблюдавахме втрещени, къси, бляскащи нокти с лекота изскочиха от тях и заиграха току до лицето на Хлапето.

— Съмняваш ли се в честността на един хиксаброд? — запита роботският глас.

Лицето на Хлапето беше побледняло, а бузите му — хлътнали от страх. Острите като карфици нокти се намираха съвсем близо до очите му. Той с мъка преглътна.

— Не — успя да прошепне.

Ноктите се прибраха. Ръцете се отпуснаха от двете страни на притежателя им. Отново безстрастен и студен, Дор Ласос ни погледна, поклони се и рече:

— Благодаря за любезността. Металическите нотки в гласа му прокънтяха в смълчаната стая.

После се обърна. Марширувайки като метроном, изчезна през вратата и се запъти към жилището си.

— Е, какво, разделяме се — каза Клей Харбънк, докато се ръкувахме.

— Дано планетите Дорсай те посрещнат добре, както, надявам се, мен ще посрещне Лулунгомина.

— Това бе чиста глупост. Не трябваше да откупуваш и мен — измърморих аз.

— Парите са повече от достатъчно и за двама ни — отговори Клей.