Читать «Лулунгомина» онлайн - страница 5

— Не. Няма да си послужа с тези думи, защото гледам на поведението ти другояче. Клей е достатъчно зрял, за да търпи еднообразието и скуката, ако те му носят това, което иска. Научил се е и как да живее с хората около него и със себе си. Не изпитва нужда да се проявява, като съсипва някой два пъти по-млад или по-стар от него.

Той отпи от кафето си и остави чашата на масата.

— А аз правя точно това, а?

— Всички младоци са такива. По този начин изпробват силите си и отношенията си с другите хора. А когато помъдреят и нещата им се изяснят, престават да се държат така. Не всички, разбира се. Но ти ще престанеш — така ми се струва. И колкото по-скоро го направиш, толкова по-добре ще е и за тебе, и за нас.

— А ако не престана? — не се предаваше той.

— Виж какво, не си колежанче, току-що завършило университета, и не се намираш на Земята или на някоя друга приветлива и безопасна родна планета, където човек може да избяга от досадните подигравки и да отиде на друго място. Тук „друго място“ няма. Ако този, който се подиграва, не разбере колко безразсъдно и опасно е това, онзи, на когото се подиграва, търпи до едно време и после нещо се случва.

— Явно е, че ти се тревожиш всъщност за Клей.

— Проумей най-сетне! Клей е мъж и е видял и патил. А ти не си. Ако някой пострада, ти ще си.

Той се изхили и се отправи към вратата. Продължи да се смее и след като я затръшна зад себе си. Оставих го да си върви. Няма смисъл да упорствуваш с блъф, който не е успял да подействува.

На следващия ден пристигна хиксабродът. Казваше се Дор Ласос. Беше типичен представител на расата си — по-висок от най-високия измежду нас с половин глава, със светлозелена кожа и с онзи безстрастен хиксабродски израз на кучешкото лице.

Не присъствувах на посрещането му, тъй като дежурех в обсервационната кула — проверявах метеорните пътеки. Самата ни станция е добре защитена, но някои от корабите, които кацаха от време на време, можеха да имат неприятности с онези, които редовно се отбиваха при нас точно в този сектор. Когато смяната ми свърши, Дор Ласос беше вече настанен и официалното посрещане — приключило.

Все пак отидох да го видя със слабата надежда, че ще открием общи познати от неговата или от моята раса — народите и на двама ни са доста многочислени, бог ми е свидетел, така че реална възможност съществуваше. И аз като Клей копнеех за всичко, свързано с родината ми.

— Здравей, Хиксаброд — започнах аз, влизайки в стаята му, и внезапно млъкнах.

Хлапето беше вътре. Погледна ме някак странно.

— Нима знаеш хиксабродски? — попита той недоверчиво.

Кимнах — бях научил езика през дългосрочната си служба по време на денебианските безредици. Благоприличието ме накара да се опомня и веднага зададох въпроса си.

Той поклати глава.

Какво пък, просто бях пробвал наслуки. Вероятността да познава нашия преводач от времето на денебианските безредици бе минимална. Хиксабродите нямат семейна система на кръщаване. Приемат имената на по-възрастните, от които се възхищават. Поклоних се учтиво и си тръгнах.

Чак след това изведнъж ми хрумна — за какво, по дяволите, можеше Хлапето да разговаря с един хиксаброд.