Читать «Войникът» онлайн - страница 9

Тайбърн седеше като ударен от гръм. Накрая се овладя, хукна към вратата и хвана дорсаеца за рамото.

— Чакайте — почти викаше той. — Вие не бива да се виждате с Кенебък на четири очи. Тези тримата бандити са охраната му. Сигурен съм, че е подготвил някаква клопка.

Дорсаецът внимателно, като гледаше да не обиди полицая, се освободи от ръката му.

— Аз предполагам същото — каза той и излезе навън.

Тайбън замря на вратата и дълго гледаше след него. Едва когато дорсаецът изчезна от погледа му, той се събуди. Веднага изтича при служебния асансьор и щом се оказа в стаята си, включи наблюдаващата апаратура.

В хола нямаше никого. Ян се приближи до вратата на салона и понеже тя беше открехната, той влезе без да чука. По масите стояха празни чаши и пълни пепелници. Кенебък го чакаше до прозореца и щом го видя, се изправи на крака.

Дорсаецът се приближи и спря на една крачка от него. Кенебък настойчиво се взираше в лицето на госта и очакваше той да започни, но така и не дочака, махна с ръка към креслото с покана да седне. Ян непринудено се настани, а през това време домакинът се върна на мястото си.

— Ще пийнеш ли нещо? — предложи той и кимна към бутилката и чашата на масата. — Пакетът, който ми предаде, изглежда съдържа само личните вещи на брат ми?

— А какво друго може да има там? — дорсаецът сякаш се удиви.

Пръстите на Кенебък стиснаха чашата за крачето й. Той изглеждаше удивен и дори възмутен. А после неочаквано се разсмя високо и напълно искрено, като разкъса появилото се напрежение.

— Ти не ме разбрах, командире — въздъхна той, — тук питам аз, а ти трябва да ми отговаряш. И така, защо си дошъл при мене?

— Да изпълня дълга си — отвърна Ян.

— Дълг ли? — удиви се Кенебък. — На кого е нужен този дълг? — изглеждаше така, сякаш ще се залее със смях, но нещо го удържа и той притихна. — Нима ти дължиш нещо на Брайън? Та ти не си бил дори свързан с него.

— Както и да се отнасям към него, аз не забравям, че той е бил мой офицер.

— Толкова ли е важно това, да е един от твоите офицери? Преди всичко той е мой брат!

— Не — все така спокойно възрази Ян, — когато става дума за справедливост, роднинството остава настрани.

— Че каква справедливост? — Кенебък не удържа този път смеха си. — Ти си дошъл да искаш справедливост за Брайън ли?

— И за загиналите войници…

— Тридесет и двама войника — разсмя се отново Кенебък. — Тридесет и двама мъртъвци. Но аз не съм познавал тези хора, нито съм бил там. Така че с нищо не съм виновен за смъртта им, бог ми е свидетел. Подвел ги е Брайън и той си го е заплатил. Ясно е, че с отряда си е могъл да завладее щаба на противника. И веднага да получи цялата слава и почести — Кенебък отново се изсмя. — И ако това не му се е удало, то по дяволите къде съм аз в тази работа, а?

— За това, че Брайън се е старал заради тебе — каза Ян. — Тръгнал е да ти докаже, че е отчаян и смел момък.

— Аз не съм виновен, че той така и не стана възрастен — Кенебък си поигра с чашата и изведнъж метна цялото й съдържание в гърлото си. Сетне отново се ухили. — Той не дорасна до мен — продължи Кенебък да върти чашата си. — Аз просто не исках да призная, че е направен от друго тесто — и погледна Ян с напълно празните си очи. — Запомни го добре, аз съм напълно друг!