Читать «Войникът» онлайн - страница 11

Дорсаецът стоеше неподвижен и не помръдваше. Концертният номер не мина. Трябваше да се променя тактиката.

— Защо не пробваш, а? — не скриваше ехидството си Кенебък. — Май вече не ти се иска? А може би ти просто се страхуваш?

— Ние не завършихме разговора си за Брайън.

— Е, да, за Брайън. — Кенебък не отстъпваше по спокойствие на дорсаеца. — Не беше глупак, искаше да стане като мен. Направо излизаше от кожата си, но нищо не ставаше. — Милионерът се вгледа в Ян. — Така че и тази операция се провали. Той беше едно нищожество и от него нищо не можеше да излезе. Типичен неудачник.

— Но и добре са му помогнали за това!

Кенебък се завъртя в креслото.

— Не те разбирам, ама наистина! В какво да са му помогнали?

— Изключително с помощта на любимия му брат — гласът на Грейм изплющя като камшик. — Ти си се постарал да направиш от него второто си аз, и така лесно да предвиждаш постъпките му. Готвил си се за голяма игра, а си притежавал и добър тим. Докато Брайън винаги е бил сам и всички удари са се стоварвали върху него. Как да не спечелиш?

Кенебък с труд оправи дишането си.

— Какви са тези глупости — викна той и едва тук забеляза, колко дрезгав е станал гласът му.

— Ти си се опитвал да го докараш до самоубийство — продължи в същия тон Грейм, — но Брайън не беше способен да го направи. Той добре знаеше, че също има права. Но повече му се искаше да получи твоето признание. Отдавна те беше разбрал, що за човек си, и какви цели преследваш, но от детинството му е останало желанието да заслужи похвала именно от теб. Всичко му е било ясно и въпреки това е мечтаел да ти докаже, че не е по-лош от теб. И до самата си гибел играеше по твоите правила.

— Е, и какво от това? — избоботи Кенебък. — Карай и доказвай всичко до край.

— Тогава той решил да се махне от Земята и да стане наемник. Не заради патриотизма, както го правят заселниците на Нютон, не заради войната, както са родени дорсайците и не заради приключенията, към каквито се стремят рудотърсачите от Коба. А само да ти докаже, че ти си сгрешил относно него. Той избрал такава сфера на дейност, в която ти нямаш никаква власт. Постоянно ти е писал за всичко и в дъното на душата си се е надявал, че някога ще го посрещнеш като роден брат.

Кенебък седеше мълчаливо в креслото си, очите му горяха и дишаше тежко.

— Но това не влизаше в твоите планове — търпеливо продължаваше Грейм. — Ти не забелязваше писмата му и не отговаряше. Навярно си чакал, че от самотата ще психяса и от нещо ще пропадне. Но нещата ставаха иначе. Забелязаха го и той започна да се издига по служебната стълбица. И ето го офицер, командир на отряд. Това те е разтревожило. Ако продължи така, Брайън ще заеме видно положение и ще продължи да се усъвършенствува. Това си решил да не допускаш.

Кенебък седеше мълчаливо, като потопен в транс.

Ян завърши обвиненията си:

— И тогава си сметнал, че е време да действуваш. За рождения си ден, точно преди онази нещастна нощ, той е получил от тебе поздравителна картичка, първа вест от брат си. Ето, наслаждавай й се!