Читать «Войникът» онлайн

Гордън Диксън

Войникът

Поради задръстване на Лонг Айлъндския космодрум приземяването на звездолета от Фрайланд закъсняваше. До оградата около пустото бетонно поле стояха двама полицейски офицери. Вдигнатите яки на шлиферите им не ги защитаваха добре от дъжда, а до покрив бе така далеко. Скоро капките се превърнаха в снежинки и над пистата се понесоха бели вълни. И в това студено тесто се спускаше космически кораб.

— Приземиха се — лейтенантът от Манхатънската полиция Тайбърн не изглеждаше прекалено зарадван.

— Изглежда, най-добре е аз да говоря с него.

— Разбира се, че това си е твоя работа — Брийгън, офицер от охраната на космодрума, се разсмя. — Аз просто представлявам администрацията. Посрещам го на своя територия, представям тиго и „довиждане“. Честно казано, не ми е ясно, защо толкова се вълнувате. Да го вземат дяволите този Кенебък, неговите милиони и бандити. И какво ще ви стане, ако пристигащият боец го убия? Ще живеете по-спокойно.

— Е, там е работата, кой кого ще пречука. Кенебък не е агънце — загрижено каза Тайбърн. — Ние ще се постараем, въобще да не допуснем убийства.

Огромният като планина кораб се извисяваше в средата на площадката за кацане. В борда му се отвори люк и от него изпълзя стълбата за пътници. В тълпата на слизащите двамата офицери веднага забелязаха нужния им човек.

— Ама че грамада — изтърси Брийгън и погледна така Тийбърн, сякаш търсеше помощ от него.

— Професионалистите от Дорсай се много високи — Тайбърн трепереше от студ и непрекъснато свиваше рамената си. — Там по генетичен път са създали кастата на войниците.

— Че са високи, бях слушал — Брийгън почти се оправдаваше. — Но този изглежда направо великан.

Първите пътници вече влизаха в сградата на космодрума и офицерите забързаха към невъзмутимия дорсаец. Приближиха се достатъчно и започнаха да го разглеждат с нескривано любопитство. Боецът беше облечен цивилно, но маниерите и на тези дрехи придаваха вид на униформа. Тайбърн не веднъж се бе срещал с дорсайски бойци и винаги бе забелязвал сходството помежду им — нищо чудно като следствие на генетически въздействия.

Но този не приличаше на останалите. Сякаш не беше обикновен жив човек, а само войник, роден единствено за сражения. Полицията бе получила анкетните му данни. Роден бе на Форели на Дорсай. Имаше брат близнак. В забележите бе казано, че брата е уравновесен и общителен, а самият Ян е затворен и намръщен.

Приближаващият се офицер напълно съответствуваше на дадената характеристика.

Тайбърн се сети за стария дорсайски виц. Казваха, че ако жителите му биха искали да воюват, не би им се противопоставил и съюз от всичките тринадесет свята заедно. Сам той никога не беше се замислял, но човекът идващ срещу него го накара да усети разликата между Земята и Дорсай. Там животът и смъртта се подчиняват на други закони.

Тайбърн престана да си мори главата. Войник като войник, просто истински професионалист, зауспокоява се той.

Ян се изравни с тях и офицерите тръгнаха насреща му.

— Господин командуващ Ян Грейм? — заговори Брийгън. — Аз съм Кай Брийгън от полицията на космодрума, а това е Уолтър Тайбърн от полицията на Манхатън. Ще ни отделите ли няколко минути за разговор?