Читать «Войникът» онлайн - страница 7

— Защо не се откажеш — Тайбърн отново се захвана да го придумва. — Как не разбираш, че това може да свърши зле. Да останеш тук, значи да си търсиш смъртта. Повтарям ти още веднъж, тук, в джунглите на Манхатън, ти си безпомощния, а не Кенебък. А той може би вече е решил, какво да направи с теб.

— Не — отвърна Ян и се отдалечи от прозореца. — Той няма да вземе никакво решение, преди да е напълно сигурен.

— Преди да е сигурен в какво? — Тайбърн започна да се ядосва наистина. — Слушай, командире, ние тук не си играем. Още не бяхме успели да получим сведения, че идваш тук, когато Кенебък се обърна към нас с молба за закрила. Не ме питай само, откъде е разбрал — не го зная! Разбери най-после, тук той е достатъчно могъщ. И работата не е в парите. От него може да се очаква всичко… ние… Макар да се обърна за помощ, струва ми се, че ще се радва, ако се провалим. Вие забелязахте ли типовете в хола?

— Да — невъзмутимо произнесе Ян.

— Това е прекрасно. Най-малкото разбирате, че не ви предупреждавам напразно. И може би ще ми повярвате, че аз се грижа преди всичко за вас. Мога да добавя, че полицията отдавна е известена за желанието на Кенебък да се избави от мрат си. И то още когато Брайън е бил на десет години. Но честна дума, Брайън също не е цвете за мирисане!

— Да, знам и това — каза Ян и седна в креслото.

— Колко е хубаво, че знаете. А историята на това семейство знаете ли? Дядото Кенебък е бил своево рода също знаменитост. Имал е отношение към всяко голямо престъпление по източното крайбрежие. Бил е от стар и влиятелен гангстерски род този старец. А бащата е прал мръсни пари и е успял всичко да вложи в легален бизнес. Така наследниците, Джеймс и Брайън, са получили капитала си чистичък. Подобни законопослушници и за неправилно паркиране не ти идва мисъл да ги глобиш. По онова време Джеймс е бил на двадесет, а Брайън на десет години. И след смъртта на баща им нищо не е напомняло за съмнителното минало. Макар връзки с клана сигурно са останали.

Ян посръбваше от време на време уиски и слушаше разказа с видим интерес.

— Започваш ли да загряваш? — настойчиво повтори Тайбърн. — Така и според закона няма за какво да придиряме на Кенебък. Но плода не пада далеч от дървото. Родил се е в бандитско семейство и мисли като бандит. Те по рождение мразят да делят, дори с родния си брат. Да убие Байън не можеше, но се постара да го сломи и направи живота му толкова весел, че момчето избяга от къщи. А сега дори е загивал.

Ян кимна в знак на съгласие.

— Мисля, че ще се съгласите — продължи Тайбърн, — с мнението ми, че Кенебък печели. Постигна своето. Байън избяга от вкъщи и се записа войник. А с вас той въобще не иска да се свързва. Да, командире, независимо от милионите си и кавгаджийския си характер, той е разумен и силен човек. Добре схваща, че борбата с вас означава да се откаже от всичко, което цени хубави жени, добро пиене и въобще забавленията. И защо му е? Брайън напусна играта. По собствената си глупост попада в обкръжение и загива. А това е било нужно на Джеймс. И никой не може да измени положението. Зад Кенебък се намират закона, парите, връзките и влиянието. А срещу него сте само вие — самотен боец. И разчитате ли наистина да победите?