Читать «Кървава песен» онлайн - страница 99
Пенчо Славейков
се в миг претърколи, а онзи тамо светнат
по челото, сгрухти; след него други, трети;
и други върху тях, — полетял, запреплете
нозе висок низам и бухне изревал,
отвъд капичне се, мартина изтървал,
манаф и мелязим, високо сабя дигнал,
катурне се и той, червена кръв изригнал
на синия мундир, за вик раззинал зев —
зад него впуснати цял куп низами с рев
един се преко друг, един през други сблъскат
и, урнати напред, пометени се тръскат
и, те, с разпръснат лоб, с продрани слабини,
с пронизани гърди: тоз пушка настрани
отметнал, пушката издигнал онзи люшнат
върху й, с рев един, друг мълчаливо… Пушнат
нахалос ни един куршум не беше там
ни от юнаците загнездени отсам
колята, ни отвъд от другите при входа
в мегданя: Перивол и Райко Самохода,
Босилко Спомена и Стамен Ракитак
и Дрина и Първан от Бъта — до юнак
юнака, сврени, там во вехтата обител
отзад конака, там де самия Мъдрител
бе сварил преди тях да се завре, ранен
в бедрото… Ето пак се впусна разярен
враг подир враг. И тях пак биха ги отбили
юнаците: не са ни отмалнели сили,
нито смрази гневът в юнашкото сърце
уплаха, и не са притръпнали ръце,
два дена пушките държали без умора —
те удържали би пак на сганта напора, —
но ни един куршум не им остана веч…
Спогледаха се те. И пак… Не чака реч
юнак — с очи юнак юнаку знак направи:
и през сганта напред за път да си проправи
се впусна в миг на щик юнака до юнак…
И виде ги Младен зад срещний стобор, как
те вряха щикове и мятаха кондаци —
начело Делибит на гордите юнаци:
пречаткат щик о щик, и хласне се кондак
в кондака, емнат се и превъртят се пак
в предсмъртния удар извити с двойна сила…
И падна Делибит, бе сабя прекосила,
два дена в бой и сеч не трепнала ръка,
и друга челото прецепи, през щика
в гърди му вече вбит, когато го халоса
с кондака чер арап в главата къдрокоса —
и свит превърна се и грохна той пребит;
и храсна острий щик в гьрдите му забит
и там остана си — потегли, но не свари
да го издръпне там читака, че стовари
кондак върху му Смил… Но мигом навали
отдире нова сган, и Смил се повали
премазан; гътна се и Бошко от Бързан
с два щика смушкан; в миг гаврътна се Драган
Загора, Рад Белиш — ей и Боян от Бъта, —
Върбан от Стрелча сви — увисна му ръката
откастрена, а с вик се пъргавий юнак —
и тъй, с една ръка, на лютия читак
нахвърли — срита го, с коляно го притисиа
в коматите гърди и гърлото му стисна
на здравата ръка с ноктете… Чер феллах
върху Върбана се изпъна и с замах
натъкна острий щик на своята мартина
под левата плеща в юнашката гърбина —
изохка, сгърчи се, отметна се Върбан
и дръпна той ръка — и кървавий гръклан
на мъртвия читак в ръката му увисна…
От вси страни сега налетя и притисна
сганта юначната останала дружина.
Ей падна Стамен Вит, ей Драгомир Върбина
се повали… Върти кондак Босилко Тил,
бухти подире му на старий Дивисил
последний син, Страшил, най-свидно сетно чедо,
и тряскат Калопер и Богдан Даговеда,
и свраска с винчестер брадатия Дагор…
И виде ги Младен, в Дойчиновия двор
зад стобора закрит со своите другари,
отдето не един куршум изпратен свари
от срещната страна налитащата сган
да сепне и смути, и пътя им постлан