Читать «Кървава песен» онлайн - страница 99

се в миг претърколи, а онзи тамо светнат

по челото, сгрухти; след него други, трети;

и други върху тях, — полетял, запреплете

нозе висок низам и бухне изревал,

отвъд капичне се, мартина изтървал,

манаф и мелязим, високо сабя дигнал,

катурне се и той, червена кръв изригнал

на синия мундир, за вик раззинал зев —

зад него впуснати цял куп низами с рев

един се преко друг, един през други сблъскат

и, урнати напред, пометени се тръскат

и, те, с разпръснат лоб, с продрани слабини,

с пронизани гърди: тоз пушка настрани

отметнал, пушката издигнал онзи люшнат

върху й, с рев един, друг мълчаливо… Пушнат

нахалос ни един куршум не беше там

ни от юнаците загнездени отсам

колята, ни отвъд от другите при входа

в мегданя: Перивол и Райко Самохода,

Босилко Спомена и Стамен Ракитак

и Дрина и Първан от Бъта — до юнак

юнака, сврени, там во вехтата обител

отзад конака, там де самия Мъдрител

бе сварил преди тях да се завре, ранен

в бедрото… Ето пак се впусна разярен

враг подир враг. И тях пак биха ги отбили

юнаците: не са ни отмалнели сили,

нито смрази гневът в юнашкото сърце

уплаха, и не са притръпнали ръце,

два дена пушките държали без умора —

те удържали би пак на сганта напора, —

но ни един куршум не им остана веч…

Спогледаха се те. И пак… Не чака реч

юнак — с очи юнак юнаку знак направи:

и през сганта напред за път да си проправи

се впусна в миг на щик юнака до юнак…

И виде ги Младен зад срещний стобор, как

те вряха щикове и мятаха кондаци —

начело Делибит на гордите юнаци:

пречаткат щик о щик, и хласне се кондак

в кондака, емнат се и превъртят се пак

в предсмъртния удар извити с двойна сила…

И падна Делибит, бе сабя прекосила,

два дена в бой и сеч не трепнала ръка,

и друга челото прецепи, през щика

в гърди му вече вбит, когато го халоса

с кондака чер арап в главата къдрокоса —

и свит превърна се и грохна той пребит;

и храсна острий щик в гьрдите му забит

и там остана си — потегли, но не свари

да го издръпне там читака, че стовари

кондак върху му Смил… Но мигом навали

отдире нова сган, и Смил се повали

премазан; гътна се и Бошко от Бързан

с два щика смушкан; в миг гаврътна се Драган

Загора, Рад Белиш — ей и Боян от Бъта, —

Върбан от Стрелча сви — увисна му ръката

откастрена, а с вик се пъргавий юнак —

и тъй, с една ръка, на лютия читак

нахвърли — срита го, с коляно го притисиа

в коматите гърди и гърлото му стисна

на здравата ръка с ноктете… Чер феллах

върху Върбана се изпъна и с замах

натъкна острий щик на своята мартина

под левата плеща в юнашката гърбина —

изохка, сгърчи се, отметна се Върбан

и дръпна той ръка — и кървавий гръклан

на мъртвия читак в ръката му увисна…

От вси страни сега налетя и притисна

сганта юначната останала дружина.

Ей падна Стамен Вит, ей Драгомир Върбина

се повали… Върти кондак Босилко Тил,

бухти подире му на старий Дивисил

последний син, Страшил, най-свидно сетно чедо,

и тряскат Калопер и Богдан Даговеда,

и свраска с винчестер брадатия Дагор…

И виде ги Младен, в Дойчиновия двор

зад стобора закрит со своите другари,

отдето не един куршум изпратен свари

от срещната страна налитащата сган

да сепне и смути, и пътя им постлан