Читать «Кървава песен» онлайн - страница 101

Горнян, разръфаний сюртук развял Хъшлак

и Брадски — бягаха те през мегданя пак

отвъд към стобора, отдето излетяха…

Подгонена отвъд тълпа валеше плаха

отсреща с викове и крясъци и рев,

като че ада бе разчекнал огнен зев —

навън из своята утроба черна храка

каквото с векове е гълтал… Там, читака

читак преваря, там манафина феллах —

мъже, жени, деца един през други, в страх

обезумели се нахвърлени преварят;

и през удар удар върху им се стоварят…

И кански писъци и рев и стон и вик…

Мъжът кондак сбухти, в жената храсне щик,

отмахвано дете о майка си се стиска

и смушкано и то отчаяно изписка —

а там, издърпано, превий се, превърти

през въздуха далеч отхвърлено сгрухти

в колята, храсне се, отново тамо писне

и между първите на ритлата увисне,

и претрепери там, замахало ръце…

Оттатък, в зверски смях изюдили лице

читаци, куп жени и старци обградили,

един за шията за наниз дърпа, сили

да бръкне в пазва друг, а с нокти и зъби

издраскан, дръпне се — и ножа се заби

там, дето не можа ръката да се вбие…

Превърната на гръб, отвъд се мята, вие

и рита сдърпана невяста, повалена —

и гърдестий помак я с гъджева зелена

обвързва, гола гръд настъпва с тежък крак.

Край него бягащий извърна се Хъшлак,

помака през гърбът с кондака си стовари,

и хепна се напред към стобора… удари

замахната ръка на подплес в острий кол,

и, на острилото ръката си забол,

се спъна… дръпна се, изправен дръпна пак…

А тирнатата сган след пъргавий юнак

го емна… Свари той ръката да изтръгне

от колът — свари той феллаха, да го ръгне

насочил вече нож, с ботуша в слабини

да срита… ето че и втори отстрани

се хвърли — щика си извърна да го смушка,

но през ръцете го юнака с свойта пушка

халоса… Изотзад се метна друг читак —

впи в жилавия врат на стария юнак

нокте — и него той пак да отметне свари…

Но ето хукна се и друг, отпред превари,

и през нозете го с кондака прекоси —

и грохна по очи Хъшлака. А от вси

страни безчет ръце протегнати се впиха

в юнашката снага… Изпъна се, изприха,

и, зъби скръцнал, се изви юнака стар

на жилави ръце под тежкия товар…

Не сила силата надви, а подкосени

нозе прехрускаха… И зверски настървени

псувни и викове, заглъхнаха слова

юнашки, сетните слова — и той глава

в несвяс прихлупи. Тъй издигнат бе несвесен

той на ръце, и в миг, до стобора донесен.

Издигнаха го там на островърхий кол,

опънаха — схрущя… И острий върх, пробол

корема, над гърба изскочи разкървавен…

И примъртвелий труп, да виси там оставен,

претръпна; зинаха разчекнати уста

и алена струя проточи се кръвта

из тях… Претръпна пак и бавно се отпусна

да стине посинял юнашкий труп… А, гнусна

псувня избълвал, тук левент един помак

присегна, дръпна му провисналия крак

и, с вик от другите подструван, го опъна

и в кола мъртвий труп по-надълбоко втъна…

Такава бе смъртта на смръщений Хъшлак,

мъчителната смърт на гордия юнак,

мърцина не живял и не умрял мърцина…

И пак пияната от зверщина дружина

отново хвърли се през стобора назад,

и смеси своя вик на рикналия ад

с ревът, и тамо, де на бясната разправа

в гъмжилото се нож през ножа превъртява,

щикът преваря щик — и близо и далеч

грохти ехтежа тъп на кървавата сеч,