Читать «Кървава песен» онлайн - страница 101
Пенчо Славейков
Горнян, разръфаний сюртук развял Хъшлак
и Брадски — бягаха те през мегданя пак
отвъд към стобора, отдето излетяха…
Подгонена отвъд тълпа валеше плаха
отсреща с викове и крясъци и рев,
като че ада бе разчекнал огнен зев —
навън из своята утроба черна храка
каквото с векове е гълтал… Там, читака
читак преваря, там манафина феллах —
мъже, жени, деца един през други, в страх
обезумели се нахвърлени преварят;
и през удар удар върху им се стоварят…
И кански писъци и рев и стон и вик…
Мъжът кондак сбухти, в жената храсне щик,
отмахвано дете о майка си се стиска
и смушкано и то отчаяно изписка —
а там, издърпано, превий се, превърти
през въздуха далеч отхвърлено сгрухти
в колята, храсне се, отново тамо писне
и между първите на ритлата увисне,
и претрепери там, замахало ръце…
Оттатък, в зверски смях изюдили лице
читаци, куп жени и старци обградили,
един за шията за наниз дърпа, сили
да бръкне в пазва друг, а с нокти и зъби
издраскан, дръпне се — и ножа се заби
там, дето не можа ръката да се вбие…
Превърната на гръб, отвъд се мята, вие
и рита сдърпана невяста, повалена —
и гърдестий помак я с гъджева зелена
обвързва, гола гръд настъпва с тежък крак.
Край него бягащий извърна се Хъшлак,
помака през гърбът с кондака си стовари,
и хепна се напред към стобора… удари
замахната ръка на подплес в острий кол,
и, на острилото ръката си забол,
се спъна… дръпна се, изправен дръпна пак…
А тирнатата сган след пъргавий юнак
го емна… Свари той ръката да изтръгне
от колът — свари той феллаха, да го ръгне
насочил вече нож, с ботуша в слабини
да срита… ето че и втори отстрани
се хвърли — щика си извърна да го смушка,
но през ръцете го юнака с свойта пушка
халоса… Изотзад се метна друг читак —
впи в жилавия врат на стария юнак
нокте — и него той пак да отметне свари…
Но ето хукна се и друг, отпред превари,
и през нозете го с кондака прекоси —
и грохна по очи Хъшлака. А от вси
страни безчет ръце протегнати се впиха
в юнашката снага… Изпъна се, изприха,
и, зъби скръцнал, се изви юнака стар
на жилави ръце под тежкия товар…
Не сила силата надви, а подкосени
нозе прехрускаха… И зверски настървени
псувни и викове, заглъхнаха слова
юнашки, сетните слова — и той глава
в несвяс прихлупи. Тъй издигнат бе несвесен
той на ръце, и в миг, до стобора донесен.
Издигнаха го там на островърхий кол,
опънаха — схрущя… И острий върх, пробол
корема, над гърба изскочи разкървавен…
И примъртвелий труп, да виси там оставен,
претръпна; зинаха разчекнати уста
и алена струя проточи се кръвта
из тях… Претръпна пак и бавно се отпусна
да стине посинял юнашкий труп… А, гнусна
псувня избълвал, тук левент един помак
присегна, дръпна му провисналия крак
и, с вик от другите подструван, го опъна
и в кола мъртвий труп по-надълбоко втъна…
Такава бе смъртта на смръщений Хъшлак,
мъчителната смърт на гордия юнак,
мърцина не живял и не умрял мърцина…
И пак пияната от зверщина дружина
отново хвърли се през стобора назад,
и смеси своя вик на рикналия ад
с ревът, и тамо, де на бясната разправа
в гъмжилото се нож през ножа превъртява,
щикът преваря щик — и близо и далеч
грохти ехтежа тъп на кървавата сеч,