Читать «Кървава песен» онлайн - страница 97
Пенчо Славейков
юнаци на Висок: Младен, Хъшлака, Дрина,
а с тях и живите останали малцина:
другари, стихнаха черковний двор широк
на Свети Спас, и там залегнаха. Жесток,
потирен подир тях, отново ги налетя
врагът. Отново пак борбата бе подзета.
И пръв ги срещна тук с куршума си Младен,
след него Рад Финдек, край старий повален
плет тай залегнали; подзеха, настанени
отвъд и другите покрай дувара; сврени
и зад черковните стени оттатък чак —
и те подхванаха, намръщений Хъшлак
където викаше изправен. Нова рана
и той на челото превързал, и раздрана
се мята дрехата на стария юнак;
бог знае де му е юнашкия калпак
отхвръкнал; — и нехай и вика тои и псува;
на място несдържан и тук и там минува,
при тез и при онез; предвардя ги, стани
заложените там край ниските стени
юнаци, и отвъд покрай плета извити.
Налитаха на тях, за трети път отбити,
вразите — ето ги нахвърляха се пак…
Куршуми писнаха и не един читак,
и не един феллах, и не един нацупен
манаф се превъртя и повали похлупен
там по очи, един нататък с лоб пробит,
в гърди пронизан друг, а по-отвъд превит
и бягащ, раната с ръката си прихванал…
Ей Влад от Попинци, покрай плета застанал,
се превъртя и той, до него и Петран
Забита. Хракна кръв и Бошко от Бързан
и свеси той глава, без нищо да продума,
издъхнал — пролетя сърцето му куршума:
и сбогом си не взе от трепнала снага
юнашката душа — с куршума на врага
и тя нечакано из раната излетя…
Ей Димо Късоглед — куршума го сполетя
през сляпото око — превърна се и той.
Батаченина Влад и стария Братой,
зад ниската стена един до друг подпрени,
един на другиго се люпнаха свалени;
а ето грохна се при тях Тусчийска Рад.
И Чубрата… едвам извърна се назад
и нещо викна той, куршума го превари
в устата — троснато юнака се стовари
и край дувара се преметна повален.
Куршум през шапката на сепнатий Младен
просвири, перна я и метна надалеко
зад стобора… Но в миг, извърнат, Чиф-и-тека
де що му глас държи извикал, изрева
и дивия му рев спелтечен, без слова
рев, сепна не един борец. Лице извърна
към ревналий юнак Младен и се озърна
натам, където бе замахал Чиф-и-тек
ръце и сочеше — а вече Рад Финдек,
и той извит натам, издигна пушка, смери
и гръмна… и ръце издигнати разпери,
изпуснал пушката: че тъкмо що извит
и гръмнал, трясна гръм отсреща му и впит
куршум през бузата се в мозъка му вмъкна —
и падна повален той възнак и не гъкна.
Отвън черковната ограда цяла гмеж
врази натрупани подзела бе гърмеж
оттамо изотзад върху борците в двора.
И хвърли се Младен, до него Пройчо Пора,
Боян от Бъта, Смил и Стамен Ракитак,
а, ето втурна се и пъргавий Хъшлак,
по него хвърли се и Богдан Делимина —
и наваля отвред и цялата дружина
през двора върху тях полетяла на щик…
Залп блъвна срещу тях, и див се емна вик,
но през оградата юнак се по юнака
прехвърляха — и пръв от първите Хъшлака
се впусна — и за миг, преварен втори път
да гръмне, с щикове налетян бе врагът
и, сбъхтан и смутен, на бяг го той удари-
тук смушкан тоз се свий и възнак се стовари,
а онзи там с кондак премазан се сниши,
превий и люшне. Там полетял бимбаши
со сабята напред издигната оприда,
по него Рад Белиш и Стоименко Вида