Читать «Кървава песен» онлайн - страница 97

юнаци на Висок: Младен, Хъшлака, Дрина,

а с тях и живите останали малцина:

другари, стихнаха черковний двор широк

на Свети Спас, и там залегнаха. Жесток,

потирен подир тях, отново ги налетя

врагът. Отново пак борбата бе подзета.

И пръв ги срещна тук с куршума си Младен,

след него Рад Финдек, край старий повален

плет тай залегнали; подзеха, настанени

отвъд и другите покрай дувара; сврени

и зад черковните стени оттатък чак —

и те подхванаха, намръщений Хъшлак

където викаше изправен. Нова рана

и той на челото превързал, и раздрана

се мята дрехата на стария юнак;

бог знае де му е юнашкия калпак

отхвръкнал; — и нехай и вика тои и псува;

на място несдържан и тук и там минува,

при тез и при онез; предвардя ги, стани

заложените там край ниските стени

юнаци, и отвъд покрай плета извити.

Налитаха на тях, за трети път отбити,

вразите — ето ги нахвърляха се пак…

Куршуми писнаха и не един читак,

и не един феллах, и не един нацупен

манаф се превъртя и повали похлупен

там по очи, един нататък с лоб пробит,

в гърди пронизан друг, а по-отвъд превит

и бягащ, раната с ръката си прихванал…

Ей Влад от Попинци, покрай плета застанал,

се превъртя и той, до него и Петран

Забита. Хракна кръв и Бошко от Бързан

и свеси той глава, без нищо да продума,

издъхнал — пролетя сърцето му куршума:

и сбогом си не взе от трепнала снага

юнашката душа — с куршума на врага

и тя нечакано из раната излетя…

Ей Димо Късоглед — куршума го сполетя

през сляпото око — превърна се и той.

Батаченина Влад и стария Братой,

зад ниската стена един до друг подпрени,

един на другиго се люпнаха свалени;

а ето грохна се при тях Тусчийска Рад.

И Чубрата… едвам извърна се назад

и нещо викна той, куршума го превари

в устата — троснато юнака се стовари

и край дувара се преметна повален.

Куршум през шапката на сепнатий Младен

просвири, перна я и метна надалеко

зад стобора… Но в миг, извърнат, Чиф-и-тека

де що му глас държи извикал, изрева

и дивия му рев спелтечен, без слова

рев, сепна не един борец. Лице извърна

към ревналий юнак Младен и се озърна

натам, където бе замахал Чиф-и-тек

ръце и сочеше — а вече Рад Финдек,

и той извит натам, издигна пушка, смери

и гръмна… и ръце издигнати разпери,

изпуснал пушката: че тъкмо що извит

и гръмнал, трясна гръм отсреща му и впит

куршум през бузата се в мозъка му вмъкна —

и падна повален той възнак и не гъкна.

Отвън черковната ограда цяла гмеж

врази натрупани подзела бе гърмеж

оттамо изотзад върху борците в двора.

И хвърли се Младен, до него Пройчо Пора,

Боян от Бъта, Смил и Стамен Ракитак,

а, ето втурна се и пъргавий Хъшлак,

по него хвърли се и Богдан Делимина —

и наваля отвред и цялата дружина

през двора върху тях полетяла на щик…

Залп блъвна срещу тях, и див се емна вик,

но през оградата юнак се по юнака

прехвърляха — и пръв от първите Хъшлака

се впусна — и за миг, преварен втори път

да гръмне, с щикове налетян бе врагът

и, сбъхтан и смутен, на бяг го той удари-

тук смушкан тоз се свий и възнак се стовари,

а онзи там с кондак премазан се сниши,

превий и люшне. Там полетял бимбаши

со сабята напред издигната оприда,

по него Рад Белиш и Стоименко Вида