Читать «Кървава песен» онлайн - страница 100

с безчетни трупове и мъртви и ранени,

да го затрупа пак с отново повалени —

и виде ги Младен и викна: „Там! Напред!

Къртете стобора!“ Налегна целий ред

юнаци — стобора изтряска и се урна:

юнака през юнак наскочи и се втурна, —

а не един след тях, по ширния мегдан

притулен край стени или на сигур сврян

в колята, литнаха и те сега — и почна

отново пак борба и дива кръволочна

разправа… Сепна се внезапно навален

врагът и дръпна се и хукна… А Младен,

от Попинци Драгой, до тях и Пройчо Пора,

на Дима Ружина сега извил топора,

и Влаха, Калопер и Стоимен Пелет

с псувни и рев и вик се носеха напред, —

размахал сабя тоз, а онзи вий кондака,

или извърта щик… През други ред, Хъшлака

нахвърля се и той — бий, буха и крещи;

до него Скорлека левентски е плещи

извърнал, муха щик, и муха и повтаря.

Отсам се чуе вик: „Дръж!“ „Вашта майка стара!“

Отвъд псувни и рев… И чистят пътя с щик

там Стамо Веселин, Витан Догана… С вик

и Койчо от Петрич, що му е сила мъжка

връхлита… Изревал насам феллах се тръшка,

оттатък, през тилът сливосан, изгрохти

читак; на чер манаф, настигнат преруши

в гьрба затикна тик и той се с вик прихлупи

на острий камънак… Ей хласнат се пречупи

кондака на Керел, на бягащий читак

в гърба; прегъна се възпрения юнак

на падналия там мартината да вземе —

но изръстен гаджал го в рошовото теме

халоса, в бяг извит, и както бе привел

снага, простре се там юначния Керел…

Подгонен е врагът, и близък е изхода

навън, накрай града…

Ей Райко Самохода

се люшна… Пак куршум отсреща пропищя —

и Койчо от Петрич се гътна… Превъртя

ръка на въздуха и грохна Пройчо Пора,

прожилен в гърлото от лют куршум; Дагора

се търколи и той… Летеше нова сган

срещу юнаците и първи я Китан

от Бъта отдалеч съзре и пръв застана

и викна, Калопер и той подир Китана

спре и озърна се; ей Стаменко Пелет

се сви и завъртя и по очи напред

се бухна, от куршум пронизан во корема;

на Стамо Веселин, обелена с перчема,

увисна кожата над бръснатий му врат…

И трясна изведнъж — куршуми като град

върху юнаците отсреща заваляха…

Ужилен в рамото, спре и се вгледа Влаха,

и виде той сганта озърна се — и сви

надясно, — емна се и колът улови

на стобора — отвъд се метна: на Страшила

след него пушката преви: Босилко Тила

посегна — колът се изкърти: повален

се възнак плюсна пак юнака… и Младен,

по него тирнат, се препъна, рипна — скочи

отвъд, — извърна се и пушката насочи,

че стори му се враг подире му да сви

през стобора, и пак нататък улови

пътеката и той през тъмната градина,

където другите възвиха, на Белина

отвъд към ниските залостени врата…

А през сокака с рев налиташе сганта,

където бягаха един през друг в превара

юнаците. От тях отлъчен, по дувара

за у Дойчиновци, възмогна се Върбан

Догана, и за миг се хлъзна превъртян

назад, и долу чак на камъните плюсна…

Върху му, ревнал, се висок низамин впусна,

а ето дотърча и друг изпит феллах:

кондаци дигнаха — един през друг замах

претряскаха и там притупаха юнака…

В прасците прекосен отзад и в двата крака

с куршуми, Калопер се люпна; и Китан

от Бъта тръшна се… На ширния мегдан

сганта нахълта веч — и живи само трима

борци се виждаха пред тях да бягат: Димо