Читать «Кървава песен» онлайн - страница 100
Пенчо Славейков
с безчетни трупове и мъртви и ранени,
да го затрупа пак с отново повалени —
и виде ги Младен и викна: „Там! Напред!
Къртете стобора!“ Налегна целий ред
юнаци — стобора изтряска и се урна:
юнака през юнак наскочи и се втурна, —
а не един след тях, по ширния мегдан
притулен край стени или на сигур сврян
в колята, литнаха и те сега — и почна
отново пак борба и дива кръволочна
разправа… Сепна се внезапно навален
врагът и дръпна се и хукна… А Младен,
от Попинци Драгой, до тях и Пройчо Пора,
на Дима Ружина сега извил топора,
и Влаха, Калопер и Стоимен Пелет
с псувни и рев и вик се носеха напред, —
размахал сабя тоз, а онзи вий кондака,
или извърта щик… През други ред, Хъшлака
нахвърля се и той — бий, буха и крещи;
до него Скорлека левентски е плещи
извърнал, муха щик, и муха и повтаря.
Отсам се чуе вик: „Дръж!“ „Вашта майка стара!“
Отвъд псувни и рев… И чистят пътя с щик
там Стамо Веселин, Витан Догана… С вик
и Койчо от Петрич, що му е сила мъжка
връхлита… Изревал насам феллах се тръшка,
оттатък, през тилът сливосан, изгрохти
читак; на чер манаф, настигнат преруши
в гьрба затикна тик и той се с вик прихлупи
на острий камънак… Ей хласнат се пречупи
кондака на Керел, на бягащий читак
в гърба; прегъна се възпрения юнак
на падналия там мартината да вземе —
но изръстен гаджал го в рошовото теме
халоса, в бяг извит, и както бе привел
снага, простре се там юначния Керел…
Подгонен е врагът, и близък е изхода
навън, накрай града…
Ей Райко Самохода
се люшна… Пак куршум отсреща пропищя —
и Койчо от Петрич се гътна… Превъртя
ръка на въздуха и грохна Пройчо Пора,
прожилен в гърлото от лют куршум; Дагора
се търколи и той… Летеше нова сган
срещу юнаците и първи я Китан
от Бъта отдалеч съзре и пръв застана
и викна, Калопер и той подир Китана
спре и озърна се; ей Стаменко Пелет
се сви и завъртя и по очи напред
се бухна, от куршум пронизан во корема;
на Стамо Веселин, обелена с перчема,
увисна кожата над бръснатий му врат…
И трясна изведнъж — куршуми като град
върху юнаците отсреща заваляха…
Ужилен в рамото, спре и се вгледа Влаха,
и виде той сганта озърна се — и сви
надясно, — емна се и колът улови
на стобора — отвъд се метна: на Страшила
след него пушката преви: Босилко Тила
посегна — колът се изкърти: повален
се възнак плюсна пак юнака… и Младен,
по него тирнат, се препъна, рипна — скочи
отвъд, — извърна се и пушката насочи,
че стори му се враг подире му да сви
през стобора, и пак нататък улови
пътеката и той през тъмната градина,
където другите възвиха, на Белина
отвъд към ниските залостени врата…
А през сокака с рев налиташе сганта,
където бягаха един през друг в превара
юнаците. От тях отлъчен, по дувара
за у Дойчиновци, възмогна се Върбан
Догана, и за миг се хлъзна превъртян
назад, и долу чак на камъните плюсна…
Върху му, ревнал, се висок низамин впусна,
а ето дотърча и друг изпит феллах:
кондаци дигнаха — един през друг замах
претряскаха и там притупаха юнака…
В прасците прекосен отзад и в двата крака
с куршуми, Калопер се люпна; и Китан
от Бъта тръшна се… На ширния мегдан
сганта нахълта веч — и живи само трима
борци се виждаха пред тях да бягат: Димо