Читать «Кървава песен» онлайн - страница 117

в земята, гърчи се и рови там снегът

изкълчена ръка; со щик пронизан в гръд,

там възнак повален юнак се бий и мята,

до него тръшнато заврял си е главата

в снегът левент читак, и алената кръв

из зинали уста ручи… А все с по-дива стръв

вилней сечта. Удар удару е отплата,

тикът на щик. Во бяс замахната ръката,

тук пушка дигнала, там сабя се превий —

ту навалений рой се пръсне, ту се сбий

накуп отново там и яростно налита

борец бореца, — пак се тъмна мрежа сплита

от саби, щикове… Отплесната далеч

претъркули се тук глава, а татък с меч

откастрена ръка… а татък повалени,

ранени враг до враг, все още разярени

се давят, като че бесът им и в смъртта

не ще да вземе край.

През тряскът на сечта,

внезапно тръбен ек отнейде се раздаде —

подзела този ек, ей татък се обади

тръба, ей друга — ей и третя… и завчас

Балкана екна цял от бурний тръбен глас,

зовещ на сетен щурм борците изнурени…

И полетя отвред, след знамена развени,

рой подир рой борци, по снежни върхове

вгнездени дотогаз. Гори от щикове

последний вихър на атаката понесе

по ледни стръмнини надолу. И разтресе

нечуван гръм и вик просторите далеч…

Пръв между първите се хвьрли в тая сеч

Младен — и в тая сеч той първа жъртва стана.

Тъй както бор левент на върха на Балкана,

когато вихър го внезапен връхлети

и го изтръгне чак из корен и сгрухти

из сипеи далеч надолу — тъй, сполетен

от лют куршум, Младен с предсмъртен, безответен

стон, пушка из ръце изпуснал, полетя

напред — на сгърчена десница со дланта

притиснал на гърди пронизаната рана.

И грохна по очи…

По склонът на Балкана

боят от миг на миг по-кървав и жесток

вилней. Като вълни на пролетен поток,

подзел несвесен бяг от снежните вършини.

припират се, роят дружини по дружини —

и на смутений враг сплътени редове

разкъсали, напред с победи викове

се урнаха… Напред и все напред летяха

дружините и в бяс безмилостно косяха

де що пред тях им се изпречеше…

        Далеч

по стръмни склонове, на кървавата сеч

бесът унесъл бе борците настървени,

по стръмни склонове со трупе навалени,

когато в полусвяс Младен подйе глава,

и поглед от смъртта примрежен прикова

там, де с победен вик дружините летяха —

и виде ясно той подгонената плаха

сган врагове далеч по стръмнината в бяг

несвесен урната… а зад последний бряг,

там долу в равнини — там друга рат безбройна

налита… „то са те“… — и, сред цепта нестройна

на вихрен кон напред во щурмът полетял,

пред погледа му в миг се Белий генерал

премерна. „Ето! Гръм…“ това е вик победен…

Последен поглед, тих и сдавен стон последен.

И из юнашка гръд изтръгна дъх смъртта —

с избликналата кръв из зинали уста.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Силвия Гогова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6511]

Последна редакция: 2008-04-20 15:37:57